Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 06.01.2019 сутрин, София)

(продължава от предишния петък)

Въпрос на Кришна Шакти: Когато човек поема по духовния път, но семейството му не е благосклонно, кой е правилният начин за общуване с родителите?

Свами Тиртха: Уважително. С почит. Тази връзка никога няма да се промени. В „Гита“ е описано какво означава да контролираме тялото си: дева-двиджа-гуру-прагя-пуджанам шаучам арджавам/ брахмачарям ахимса ча шарирам тапа уячте – „Да владееш тялото си означава да обожаваш Бога, да почиташ брахманите, гуру и по-възрастните, като баща и майка…” Така че това е включено в контрола на тялото. То е принцип. Не е просто индивидуална връзка, а принцип. Бащата е принцип. Гуру е принцип. Уви, често пъти нашите родители не представят напълно духовни авторитети. Тази благословия можем да я получим на други места. Но уважението към по-възрастните, каквито са родителите, винаги трябва да е налице. Все пак, да уважаваш възрастните не означава да следваш всичко, което ти кажат. Така че авторитет и духовен авторитет, почит и духовна почит – трябва да даваме и двете. Затова сме изцяло задължени на святото име, защото като първостепенна духовна практика то ще промени живота ни. То вече го е променило, но се очакват и бъдещи промени. 

Въпрос на Парамананда: Закуската на Нанда Баба била много люта. Въпреки това Кришна продължил да я яде. Дали защото е бил много гладен или по някаква друга причина? 

Свами Тиртха: Той винаги е гладен. Обаче се храни с една много специална храна – предаността. Само че не преданост като бебешка каша – без никакви подправки и вкус, без нищо вътре, просто някаква обща преданост, като качамак. Той иска специален вкус – а това е когато предаността е наситена с по-фини съставки. Най-общо можем да кажем, че истинската духовна практика ще започне когато съзнанието ни е заредено с преданост. Но дори още по-високото ниво е когато предаността ни е заредена с раса. А пък по-високата степен на раса е ручи. Така че подправката, която трябва да добавим към тази обща преданост е този специфичен вкус на връзката с Божествената Двойка. 

И така, Кришна е гладен, той не е удовлетворен. Нуждае се от още и още. И затова кани все повече и повече души да засищат глада Му. Сигурен съм, че съм ви разказвал за млечното чудо. Спомняте ли си? Когато първо в един храм в Делхи, Ганеш започнал да пие мляко. Предлагали му мляко и то изчезвало. Знаете, в Индия новините се разпростират бързо. Стотици хора започнали да идват в този специален храм и всеки носел мляко. „Щом Ганеш пие мляко, ето, и аз нося, за да го удовлетворя.“ Един от нашите бхакти, който по това време живееше в Делхи, каза, че за половин ден градът спрял да функционира. Защото много скоро Ганеш започнал да приема мляко и в други храмове. Хората се тълпели около храмовете и чакали на дълги опашки, за да видят това лично чудо: как Ганеш ще изпие моето мляко; хората донасяли мляко с галони. Но много скоро чудото се разраснало и в други държави. В Лондон Ганеш също започнал да пие мляко. Телевизията била там и го заснели. И можете да видите как подават на Ганеш или в лъжичка, или в малка чашка – и млякото изчезва. Наистина удивително! Тогава и научната общност излязла с мнение за чудото; те казали: „Камъкът, от който е изваян Ганеш, е шуплест и затова абсорбира млякото.” А какво ще кажете за металните мурти? Металът не е шуплест. Металният Ганеш също пиел мляко. След това интервюираха хората от опашките. Имаше един индийски господин, мисля и това беше в Лондон, който каза: „Вижте, аз работя като счетоводител и съм агностик, обаче в случай, че наистина има чудо, и аз си нося мляко”. Но най-докосващо беше интервюто с една предана – сигурен съм, че беше много извисена предана – понеже тя каза: „Боговете са гладни. Те ни изпращат послание. Нуждаят се от нашето служене”. Толкова е красиво! 

И така, какво ще стане вечерта, когато поднесете своето мляко на Ганеш, или на вашия Гопал, или на което друго мурти почитате – нима ще ги принудите да го изпият? Ще ги удавите ли в чаша мляко? Ще се опитате ли да докажете чудото за себе си? Моля ви, не го правете, най-вероятно ще се провалите. Защото не физическата субстанция е това, което те искат да изпият. Кришна се нуждае от по-финото качество. А това по-фино качество, тази чиста преданост те винаги ще приемат. Затова не се удовлетворявайте просто да носите мляко. Донесете и това толкова специално приготовление – вашата чистосърдечна преданост.