Archives

Calendar

February 2023
M T W T F S S
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




(от лекция на Свами Тиртха, 09.05.2017 вечер, София)

(продължава от предишния петък)

„О, брамине, ти изглежда се движиш в този свят прикрит и неразпознаваем за другите. Кой си? Нима си учен брамин и светец? Виждам, че носиш свещения шнур. Нима си някой от онези възвишени, освободени светци като Даттатрея и други изключително напреднали и мъдри учени? Мога ли да запитам чий ученик си? Къде живееш? Защо си дошъл по тези места? Нима мисията, с която си дошъл, е за да ни сториш добро? Моля те, кажи ми кой си?[1]

Тук се споменава, че Джада Бхарата носи свещен шнур. Това е знак на брамините, символ на ученост. Той също така представя и трите Веди. Само си представете, трите Веди да обгръщат горната част на тялото ви – така истината ви защитава. И няма какво да сторите, от само себе си ставате дисциплинирани. Има и друг знак на духовно практикуващите – това е шикхата. Тя е снопче коса на върха на главата. Отнася се специално за мъжете, понеже жените естествено имат дълга коса. Можем да кажем, че това са външни символи, външни признаци. Те символизират духовно знание и отречение. Обаче понякога може да притежаваме символите, без да имаме качествата. Тогава кое е по-важно – да имаме дълга коса и малко качества, или да сме с нормална прическа и повече качества? Казват, че на по-осъзнатото ниво отречението не е въпрос на прическа. А духовното, божественото познание не зависи от това дали сме омотани с някакви конци през раменете или не. Макар да уважаваме всички формалности и традиции, при все това нека обръщаме повече внимание на същината.

Да вземем един пример. Шестимата Госвами, преките последователи на Чайтаня Махапрабху преди 500 години – те били съвършени брамини, съвършени в постигането на цялото духовно знание, отречение, посветеност, каквото щете. Обаче никъде не се описва да носят брамински шнур. Защо? Защото са се отрекли от всички тези формалности, заради пълната посветеност на техния любим Махапрабху. Понеже можем да кажем, че прическата, цветът на дрехата или въпросният брамински шнур – това са кастови символи. Те не обозначават вечната ни позиция. Показват единствено относителната ни позиция в обществото, ала не отразяват изначалното ни положение. Защото нашето изначално положение е да сме смирени слуги на Божествената Двойка. Има ли някакъв признак за това? Как мислите?

Рага: Светлината отвътре от сърцето, от душата показва.

Свами Тиртха: Да. Обаче сърцето обикновено е скрито надълбоко. То не е отвън. Има една много хубава песен – как беше? Мама мана мандире – „Моля Те, мой Господ, винаги живей в храма на сърцето ми, на ума ми. Ще Те обожавам с най-добрите приношения. Ще Ти нося цветя. Ще Ти нося сандалова паста. Ще Те обожавам с пламъка на очите си и с водата на сълзите си.” Можем да кажем, че това са признаците на нашата вечна позиция на любящи слуги на Бога. Но отново е лесно да се наподобят външните симптоми. Всеки може да докара сълзи в очите си – един добър актьор го прави моментално. Обаче да имаш истинските качества е различно! Затова ние не гоним външните симптоми, а по-скоро вътрешния трепет. Той е по-сигурен признак.

(следва продължение)

[1] „Шримад Бхагаватам”, 5.10.16



Leave a Reply