Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 04.05.2018, Рила)

(продължава от предишния понеделник)

Обикновено не казваме „има толкова много демони“, обикновено не казваме „ти си в мая“ – макар и да е вярно. По същия начин не говорим и за оскърбленията към святото име, макар да ги има. Защо обаче не обсъждаме тази опасна страна на бхакти? Защото дълбоката ми убеденост е, че е много по-добре да научим и да обсъждаме позитивната страна на бхакти – как да мантруваме правилно. Понеже ако обръщаме прекалено много внимание на това да изучаваме и поправяме нама-апарадхите, току-виж сме развили апарадх манталитет.

На други места, да речем, хората развиват съзнание за дявола. „Това е номер на дявола.“ Навсякъде те виждат хитрините на дявола. Защо не виждат милостивия взор на Исус Христос, спасителя? Затова внимавайте, недейте да развивате мая съзнание, не развивайте апарадх съзнание.

Трябва обаче да знаете, че има определени изисквания, за да се мантрува чисто, да се мантрува правилно. Не искам твърде много да говоря за нама-апарадх, но има нещо, което трябва да спомена. Казват, че тези, които още нямат посвещение, няма как да извършат нама-апарадх. То касае единствено посветените практикуващи. Защо? Ако си, така да се каже, външен човек, няма шанс да направиш оскърбление. Защото устремът ти е толкова искрен, с такова чисто намерение, че просто имаш това духовно желание. Ала когато вече си се посветил на практиката, а пък не изпълняваш изискванията, това е грешка. Защо?

Ако коя да е жена не дава на съпруга вечеря, няма проблем. Но ако единствената му жена не дава на съпруга си вечеря, това е голяма грешка. Да наречем ли това „вечеря апарадх“? Или пък: ако кой да е мъж не се грижи за вас, проблем няма. Но ако единственият, който би трябвало да се грижи за вас, не изпълнява този дълг, това е голяма грешка. Защо? Защото когато има обет, има и шанс да се допусне грешка. Иначе няма такъв шанс.

Така че премислете два пъти преди да се посветите на възпяване на светите имена. „Вече е твърде късно,“ казвате вие. „Вече съм се посветил, така че остава да се квалифицирам.“ Стремете се да избягвате всички възможни грешки, всяко невнимателно мантруване. Трябва да сме внимателни. Старайте се да го правите по най-добрия възможен начин.

Но онзи ден ви споменах, че повтарянето на „ситирам“ може да донесе добри резултати. Щом дори и сянката на святото име може да ви облагодетелства, ако го казвате правилно колко ли повече благодат ще има? Много повече.

Святото име е безукорно чисто, вечно и изпълнено с божествено блаженство и божествени благословии. Така и трябва да се отнасяме с него. Когато докоснете джапата си, за да поканите светите имена, усещайте: „Сега съм свързан с вечността. Сега се заемам с божествено служене.“ Докоснете ли я, у вас трябва да влиза божествената енергия. Това е начин да въвлечете своята изначална форма в служене. Вашето тяло е вашата садхака-деха – като мъж или жена, начинаещ, напреднал, няма значение. Но когато сте наистина настроени в хармония, тогава сте в своята сиддха-деха, в своята съвършена форма. А мантрувайки имената в своята сиддха-деха, можете да извършите изключително добро служене. Така че приемете това като възможност да встъпите в истинския живот, в същинския живот на предаността.

За да се докоснем до чистотата на святото име, трябва да сме чисти. А защо всички тези различни сили присъстват в святото име? Защото няма разлика между името и наименования. Затова, за да усъвършенстваме мантруването си, трябва да влагаме цялото си внимание.

(следва продължение)