Archives

Calendar

February 2020
M T W T F S S
« Jan    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




Hallerbos Belgium

(от лекция на Свами Тиртха, 11.01. 2014, сутрин, София)

 
(продължава от предишния понеделник)
 
Третият елемент тук: „Човек трябва да приема цветя и гирлянди, които са били поднесени на муртито и на духовния учител, и да ги поставя на тялото си.”[1] Цветята са израз на любов и внимание. Цветето е много красив плод на всяко растение или дърво. Така че това е нещо много есенциално и ако ние даваме тази най-добра част от нещо на Кришна в знак на поздрав, Той може би ще е удовлетворен. Особено красиво е когато поднасяме листенца от цветя в лотосовите нозе на Бога. За да върви Гоуранга Махапрабху по килим от цветя. 
Веднъж преживях това в България. Бяхме на екскурзия, мисля, че беше през 2005-та. Беше ранна пролет и всичко беше обсипано с цветя. Дърветата, ливадите – всичко! Наистина имаше хиляди цветове! Боях се да пристъпя, за да не смутя красотата и изобилието на природата. Така че ако поднасяме тези прекрасни цветя, тези прекрасни Божии творения в служба на Него, това е като обратна връзка – Той дава цветята, а ние Му ги поднасяме. И когато цветята, които са докоснали тялото Му, се върнат при вас, те носят потока на тази божествена енергия. 
След това идва четвъртата практика, която мисля е много любима на бхактите тук в София: „Човек трябва да се учи да танцува пред муртите.” Защото този процес е танцуване и пеене. Е, понякога има и плач, и страдание, но основно е танцуване и пеене. 
Веднъж чух за една италианка, историк с международно признание. Тя развеждала туристи в националния музей в Делхи. Накрая стигнали до един каменен къс, където бил гравиран Рама и част от Неговата лила. Тя била толкова съсредоточена, че не можела вече да разказва, а изтанцувала лилата пред публиката. Толкова красив начин на изразяване! 
Затова тази точка тук – да се учим как да танцуваме пред муртите – това е духовна практика. Не е някакво повърхностно шоу, а духовна, божествена практика. Махапрабху танцува. Кришна танцува. Шива също танцува. Е, танцът на Шива слага край на вселената – толкова могъщо танцува той. Но понякога танцува с Ума Деви и танцът им е много красив. Така че виждате, всички Богове танцуват! Защо ние да седим бездейни? Това също е и начин на общуване: щом Те танцуват, ние също танцуваме. Присъединяваме се към Тяхното щастие, към Техния изблик. Така че този танц трябва да е израз на нашето настроение на служене. 
Следващата точка: „Човек трябва да се учи да се покланя незабавно щом види муртите или духовния учител.” Това е израз на нашето смирение, начин да изразим почитта си. А без да се отдава дължимата почит е невъзможно да се учи. Трябва да сме смирени, за да получим божественото послание. 
Следващата точка: „Веднага щом човек посети храм на Кришна, трябва да се изправи.” Това е друг израз на почит. Не знам какъв е обичаят тук, но в Унгария само допреди 50 години, какво да говорим допреди 100, когато хората минавали покрай храм, те се прекръствали в знак на своята вяра и благоговение. Или когато църковните камбани биели по пладне всеки ден, хората, които копаели на полето, спирали работа, сваляли шапки и си спомняли за Бога, свързвали се с Него. Това е било част и от нашата култура. Сега автобусът или колата ви минава пред храма, а вие си казвате: „Ох, закъснявам, няма да стигна навреме” – не обръщате внимание. Или: „Пак задръстване! Налага се да вися пред църквата.” Така че практиките ни, начинът ни на мислене деградират толкова много, толкова бързо. Затова нека се стремим да възстановим този божествен порядък. Независимо каква е религията ни – това няма значение. Защото ако някой обръща повече внимание на божественото – по какъвто и да било начин – това определено ще му е от помощ. 
 
(следва продължение)
 
1.  „Нектара на предаността”, Глава 6


Leave a Reply