Archives

Calendar

May 2021
M T W T F S S
« Apr    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




(от лекция на Б.К.Тиртха Махарадж, 5 септември 2005, Ахтопол)
Сута казва: „Виждайки изключителната преданост в сърцата на Своите бхакти, Богът който толкова много ги обича, влиза в безгрешните им сърца.” Защото Кришна присъства в историите на „Бхагаватам”. Макар да изчезва, връщайки се в Своето царство, Той въпреки всичко остава тук като самия „Бхагаватам”. Но това не е единственото място, където трябва да търсим Шри Кришна, Красивата Реалност. Защото Той обитава и чистите сърца на чистите предани. Където и да види необикновена преданост, Кришна идва и влиза там – но единствено в безгрешните сърца на бхактите. Затова сърцето трябва да се пречиства. Дори мъничко преданост да имаме, нека пречистваме сърцето си – защото тогава предаността ще избуи, а Кришна ще влезе с лекота. Едно-единствено нещо привлича Кришна и това е чистото сърце, чистият стремеж.
Понякога сърцето е пленено от различни наклонности такива като бхога, гйана, вайрагйа – желанието за себично наслаждение, или усещането че притежаваш знание, или фалшивото отречение. Но всички тези елементи правят сърцето много твърдо. А Кришна не може да влезе в твърдо сърце. Казват, че Той е досущ като един потаен крадец. Оставите ли вратата си дори мъничко открехната – Той влиза. Най-напред си пъха крака, така че да не можете да затворите вратата. Опитвате, опитвате, но не става. И понякога – какъвто бащата такъв и синът – бхактите прилагат същия метод. Чух за един санкиртан-преданоотдаден, който продавал списания; и само щом някой му отворел вратата, той веднага слагал крак вътре. За да не може никой да му затвори под носа… Сигурен съм, че е научил това от Кришна.
Но Той обитава в чистите сърца, затова трябва да се стремим да пречистваме сърцата си колкото е възможно повече. И всички знаем, че най-добрият метод за пречистване на сърцето е възпяването на махамантрата, на Святото Име. Но не като някакво изкуствено или повърхностно ежедневие… а като истинска молитва. Когато се давиш в океана, тогава викаш за помощ и веднага започваш да се молиш от дълбините на сърцето си. Тогава не е изкуствено. Ако се чувстваш на сигурно на брега – „а, кш кш…” Но когато наистина си в беда, ще кажеш „Криш на!” Или ще заплачеш силно!
Казват, че жителите на Вайкунтха и бхакти като Уддхава присъстват там, където се чете историята на „Бхагаватам”. Те забравят всичко свързано с тялото и обиталището си, забравят дори самите себе си. Този е начинът да се слуша една божествена беседа. За това какво внимание трябва да се отделя на божествените теми се разказва една случка. Мисля, че вече съм ви я споменавал, но винаги е добре да си я припомним. Веднъж Рупа Госвами давал лекция и людете слушали с голямо внимание словата му. Те толкова много се били заслушали, дотолкова вече живеели в историята, че почти чувствали какво се случва. Рупа Госвами говорел от „Рамаяна”, разказвал за предаността на Хануман. Както знаете, Хануман е известен с различните си видове служене към Рам; а Рупа Госвами разказвал историята, в която той прескача океана към Ланка. И тъкмо когато казвал: „И тогава Хануман СКОЧИЛ през океана…” един човек сред слушателите толкова се бил вживял в историята, че незабавно скочил! Моля ви, не скачайте, останете по местата си! Но той приел настроението на Хануман, приел настроението на лектора. И всъщност това е начинът да се ВЛЕЗЕ в настроението – когато срещата ни е толкова интензивна, че дори самите думи пораждат у вас раздвижване, чувства.
И така, онези които присъствали забравили всичко, дори самите себе си.


Leave a Reply