Sharanagati

Трите фази на времето са минало, настояще и бъдеще. И макар да говорим за тези три фази, те всъщност не съществуват. Нима имате минало? Не. Миналото вече го няма, значи е несъществуващо. Бъдещето не е проявено, затова не съществува. Има го само сегашният миг; но докато казвам „сегашният миг”, той вече е отминал. Можем да стигнем до заключението, че нищо не съществува. Така че няма време. Нима има време? Ачинтя бхедабхеда таттва – едновременно да и не. Време в абсолютен смисъл не съществува, и все пак ние усещаме, че има време и че то преминава. Много хора казват, че времето отминава, докато времето се смее и гледа как хората отминават.

Трябва да разберем, че времето е една енергия на Върховния Бог и на материално ниво тя се проявява като ограничаваща, прекратяваща енергия. Времето е онзи фактор, който осигурява последователността на случващите се събития. Днешният ден е бъдещето на миналото и миналото на бъдещето. Разберете ли сегашния миг, разбрали сте миналото и бъдещето. Ако имате пълно знание за настоящия момент, тогава ще можете да разберете какво си е отишло и какво предстои да дойде. Трябва да използваме времето си по правилен начин. И ако използваме този настоящ миг за възхвала на Бога, тогава сме познали и миналото, и бъдещето. Така че това трябва да бъде постоянната ни заетост.

Има различни нива на разбиране какво е времето. Въпреки всичко трябва да има нещо постоянно. Постоянна заетост в служене на Кришна означава пълна посветеност. Пълна посветеност съчетана с пълна свобода; защото пълна заетост виждаме в различни институции по света. Например ако влезеш в казармата, там ще ти осигурят пълна ангажираност. Ако си в затвора, също ще си зает – напълно. Или ако си от другата страна на железните решетки – в затвора на мая, наречен „свобода” – тогава също ще си напълно ангажиран. Ангажирани сме през цялото време. Но обикновената заетост и заетостта с преданост са различни. Защото ангажимента, осигурен от тези институции е насила. Получаваш заповед и се налага да я изпълниш. Илюзията е много коварна, защото дава заповеди по такъв начин, че се чувстваш свободен. Мислиш си: „Аз съм свободен да решавам дали да постъпя така или иначе.” Но всъщност ни подтикват силите на природата и магията на илюзията. Затова просто да бъдем ангажирани по принуда или по силата на тази магия не е достатъчно. Трябва да бъдем ангажирани по своя воля. Трябва да кажем „да” на Кришна. Ако служенето е изтръгнато от нас насила, нашата медитация ще бъде как да се отървем от този ангажимент. Но ако ние се съгласим и кажем: “Да, искам да направя това! Искам да бъда тук, искам да помогна, кажете ми какво да свърша?” тогава ако сме разумни люде, ще трябва да го изпълним. Пълна свобода с пълна ангажираност. Това е най-добрата комбинация в преданото служене. В миналото, настоящето и бъдещето – пълна заетост в мислите, делата и думите на Кришна. Когато и да се намирате в беда, или пък сте щастливи, можете да извикате: “Джай Радхе Шям!” Ситуацията ще се промени. Страданието ще си иде. А щастието също ли ще си иде? Не. Щастието ще нарасне.

Чрез възпяване на светите имена на Бога всичко неблагоприятно бива отмито. Много хора искат да променят съдбата си. Знаете, че миналото е записано на лявата ви длан, а бъдещето на дясната. Но ако искате да промените миналото и бъдещето си има една препоръка. Просто пляскайте с ръце по време на киртан. Защото тогава линиите на дланите ви ще се променят и всичко неблагоприятно ще си иде.

Постоянна заетост в служба на Бога – това е целта на Бхакти Йога. Заетост не насила, а чрез волна отдаденост. “Ето ме, ангажирай ме в служене на Теб.” Харе Кришна махамантрата е като покана. Когато ще посрещате гост, правите красиво пано, украсявате входа и казвате: „Добре дошъл!” Тогава гостът идва, а вие не му давате дори чаша вода. Как ще се почувства той? Ще си рече: “Много хубава покана, но колко лошо гостоприемство. По-добре да си вървя. Тук не съм желан наистина.” По същия начин, украсявате сърцето си с паното: “Харе Кришна Харе Кришна Кришна Кришна Харе Харе Харе Рама Харе Рама Рама Рама Харе Харе”, но когато Кришна влезе в сърцето ви, вие не му отдавате и най-минимално служене?! Както Той казва в „Гита”:  “Просто малко вода, някакъв плод или листо и Аз съм доволен.” Ако приканваме Бог да ни ангажира в служене, трябва да сме готови да се включим в служенето. Не е достатъчно просто да го кажем, трябва да сме готови. Ако отдадем свободната си воля, готовността си на Кришна: “Да, аз искам да участвам, погрижи се за мен,” Той ще се погрижи. И не забравяйте, тази безкористна отдаденост е изпълнена със щастие. Доказателството за това не е само в книгите, то може да се прочете по лицата на преданоотдадените.

Веднъж някой запита един учител: “Как стана така, че сладкият нектар на святото име стана горчив на устните ми?” Тогава учителят отвърна: “Това не е било святото име.” Ако нещо може да бъде променено, ако съм добил някакъв опит, а сетне съм го изгубил – тогава това не е било истинско преживяване. Да започва, да се променя, да свършва – това според нашето разбиране е свойствено на материалната природа. Но духовните неща са постоянни, вечни, неспирно нарастващи. От време на време трябва да преосмисляме – какво сме видели, какво сме постигнали, колко сме разбрали, доколко сме се отдали. Защото с десет процента отдаденост няма да постигнете деветдесет процентов резултат, нали? Кришна е по-добър бизнесмен. Но за щастие разполагате с оторизиран дилър и това е Чайтаня Махапрабху. Плащате само десет процента, а получавате сто и осем процента печалба. Защото Той е раздавачът на милостта. Така че моля ви, донесете поне десет процента отдаденост в храма и я поднесете в Неговите лотосови нозе. Ще бъдете възнаградени многократно повече.