Archives

Calendar

December 2021
M T W T F S S
« Nov    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




“Према Кунджа е изключително свещено място, заобиколено със стена и украсено с безчет цветчета мадхави. Муртите на Бог Гоуранга и Нитянанда Прабху стояха насред обширния вътрешен двор,  където множество ваишнави изпълняваха киртан. Постепенно прииждаха още ваишнави. Те всички насядаха в двора, разговаряйки на различни теми. В кунджата имаше стая за жените ваишнави. Там една ваишнави, на име Према Бхавини, четеше „Чайтаня Чаритамрита”. Макар стаята на жените да бе отделена, на мъжете ваишнави не бе забранено да влизат. След като малко по малко си проправиха път, Нараян и Ананд влязоха в женската стая. Те видяха всички слугини на Кришна да седят в прахта. Према Бхавини бе седнала на мъничък асан и рецитираше шастра. Тя носеше семпла бяла дреха. Челото й бе изрисувано с продълговат тилак, а шията й бе украсена с нанизи туласи. По крайниците й бяха изписани светите имена на Хари. Край нея имаше чашка ачман (за пречистване на дланта). Ваишнавките насядали около нея бяха облечени в същите дрехи и държаха джапа-мали в ръцете си. Те до една се взираха в лицето на Према Бхавини като птички чатака. Тя сладко напяваше от „Чайтаня Чаритамрита” (Мадхя, 23.9-13):

 

 

кона бхагя кона дживера шраддха яди хая

табе сеи джива садху-санга дже карая

садху-санга хайте хая шравана-киртана

садхана-бхактйе хая сарванартха-нивартана

анарта-нивритти хайле бхактайе ништха хая

ништха хайте шраванадйе ручи упаджая

ручи хайте бхакти хая асакти прачура

асакти хайте чите джанме кришне прити-анкура

сеи бхава гадха хайле дхаре према-нама

сеи према прайоджана сарвананда дхама 

“Ако по добра съдба живото същество развие вяра в Кришна, то започва да общува с преданоотдадените. Когато човек бъде окуражаван да извършва предано служене в общуването с отдадените, той се освобождава от всички нежелани замърсявания, следвайки напътстващите принципи на слушането и възпяването. Когато се освободи от всички нежелани замърсявания, той напредва с непоколебима вяра, ништха. Пробуди ли се непоколебимата вяра в преданото служене, събужда се и вкусът към слушането и възпяването. Когато вкусът се събуди, възниква дълбока привързаност и от тази привързаност семенцето на любовта към Кришна покълва в сърцето. Когато тази екстатична емоционална фаза стане по-интензивна, тя се нарича любов към Бога. Такава любов е най-висшата цел на живота и изворът на цялото щастие.”[1]

 

Този стих е цитат от „Чайтаня Чаритамрита”, а същият постепенен процес на развитие е включен и в „Бхакти Расамрита Синдху”. Той много успокоява сърцата ни. Защото в началото докато вървим по пътя, ние сме винаги неспокойни. Все искаме още и още, бързо, спешно, експресно. Но тук е казано: “Най-напред имаш някаква вяра, след това общуваш с преданоотдадените, тогава започваш култивирането и по такъв начин се отърваваш от анартхите – ненужните неща; след това ще се сдобиеш с ништха, непоклатима вяра; едва тогава ще дойде истинският вкус към слушането и възпяването, не преди! И когато се засили, това ще бъде входът към бхакти; а когато напълно се пречисти и разцъфти, то се нарича дивна любов към Бога. Не можем да започнем от края. Можем да започнем единствено от началото. Имайте вяра, общувайте, пречиствайте съществуването си. Както казва Шрила Прабхупада: “Работете сега, самадхи – по-късно”.

 

 

[1] Из „Према Прадипа” от Бхактивинода Тхакура



Leave a Reply