Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2018 вечер, София)

Най-напред нека изразя благодарността си към моите учители, към всички предшестващи предани, които са поддържали пламъка на предаността, и към всички вас, защото ми давате възможност да си припомня каквото съм научил от своите учители.

Тази година ще бъде много благодатна. Но това зависи и от нас. Всички външни условия са благоприятни; сега трябва да добавим и вътрешната си посветеност. А за да осъществим тази толкова красива и живителна работа, нека приемем съветите на Шрила Рупа Госвами как да усъвършенстваме живота си.

Тези дни говорим за различните взаимоотношения с Върховния Бог Шри Кришна. Някои хора са свързани с Бога по неутрален начин; те просто вярват, че Той съществува и разчитат на Неговата грижа и закрила. Това е много хубаво, но трябва ли да спрем дотук? Нека минем една стъпка по-нататък. Каква беше есенцията на тази неутрална връзка – да съумяваме да поддържаме духовното си съзнание. Това е добре. Но ако искаме да минем една стъпка нататък, трябва да стигнем до служенето към Всевишния – да сме свързани чрез едно позитивно, любящо настроение на служене. Това е активен отклик на увереността, че Бог съществува.

А след това служене, след тази готовност да изпълняваме желанията на Бога – мисля, че това е нещо много висше, да действаш според Божията воля, велико е – има и една стъпка по-нататък; именно за това е дискусията ни днес. Приятелското настроение – да установим приятелски отношения с Бога. Това е нещо много съкровено; да имаш добър приятел е много хубаво чувство. Така че ако можете да считате Всевишния за свой приятел, чувствате се много добре. Моля ви, действайте и се пречиствайте по такъв начин, че ако Той трябва да ви счита за Свои приятели, също да се чувства добре.

„Що се отнася до вриндаванските приятели, те изпадали в отчаяние ако Кришна дори за миг се скриел от погледа им.”[1]

Това е истинско приятелство – да не можеш да търпиш да не сте заедно, да не можеш да търпиш да не виждаш приятеля си. Мисля, че всички имаме хора, които не можем да търпим край себе си. Но едва ли имаме приятели, без които не можем да оцелеем и миг. Това означава приятелство, това настроение на приятелство е много интензивна връзка.

Има някои специални приятели на Кришна, които са с много силен емоционален заряд – обикновено те са от другия пол. Защото Кришна е мъжът във Вриндавана и някои от приятелките Му са девойки, които изпитват силни чувства. Те също много трудно издържат да не виждат Кришна постоянно. Макар да са селски момичета, въпреки това са много добре образовани по анатомия, а също и в подробностите около сътворението – тоест по теология. Те знаят, че тялото, с всичките му добри и лоши страни, е било създадено от Брахма. И те проклинат Брахма заради една грешка. „Брахма, ти си направил грешка, проектирайки човешкото тяло. Направил си ни клепки, а те от време на време трябва да мигат. И когато затваряме клепки, за времето на това премигване на окото ние не виждаме Кришна. Затова те проклинаме, сторил си неправда. Делото ти е полу-съвършено.”

Виждате, полусъвършено. Това означава несъвършено. Не съществува полусъвършенство; или е съвършено, или не е. Така че това означава „Твоята работа е напълно сбъркана. Какъв е този твой майсторлък – защо си направил очите да мигат!? През това време ние не виждаме Кришна.“

(следва продължение)

[1] „Нектара на предаността“, Гл. 41