Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




ябълки и круши

Една от тайните на ваишнавската вяра е, че името и Назованият не са различни. Западната философия от двадесети век е стигнала до същата тема на изследвания. Каква е връзката между думите и мислите? Каква е връзката между думите и обектите? Как биват назовани определени обекти и как се предава смисълът? Дали въобще е възможно да се даде име на нещо? И така, чрез философско изследване сме разбрали, че е много трудно да се назове нещо по име. Има различни обяснения как се дава име – това е нещо като съвместна договорка. Например, когато казваме „ябълка”, ние се уговаряме, че този предмет ще го наричаме „ябълка”. И макар моето разбиране за ябълка да е различно от вашето, все пак се съгласяваме, че същият този предмет се нарича „ябълка”. И това много помага на общуването. Отивате на пазара, искате ябълки и ви дават ябълки. Само си помислете, ако вие имате представа за ябълка, а продавачката в зарзаватчийницата има представа за круша. Вие искате ябълки, а ви дават круши. Ще стане голям скандал!

Думите ни помагат да общуваме. Но за беда, има един малък проблем тук, в тази материална сфера – че когато кажете „ябълка”, не усещате вкуса. Не можете да си напълните стомаха с названието. Така че това е половин мистерия, тъй като имаме името, обаче трябва да свържем името с обекта. И не можете просто да захапете думата „ябълка”. Можете да си мислите, можете да си мечтаете, но няма да се случи, защото това е материалната сфера, където обектът и името са различни. Това е разпокъсан свят, разделен на двойствености, където външната форма и вътрешният смисъл са различни.

Както ви казах, този философски проблем – каква е разликата между обекта и названието – е възникнал наскоро. Ала в източната философия това е предмет на обсъждане от стотици хиляди години. Представени са различни теории, обясняващи смисъла на думите. Някои теории се опитват да обяснят проблема по следния начин – че силата на думите пренася значението. Други казват, че силата на изречението предава посланието – не елементите, а по-голямата конструкция. Но пък ако се гмурнете надълбоко в мистерията, да речем, на санскритския език, ще откриете, че дори най-малките частици, сричките, също имат свой смисъл. Така че можем да кажем – това е многопластова, невероятна, мистична структура. Замисляли ли сте се някога за това: колко е интересно, че можем да изразяваме мислите си, че можем да назоваваме дадени обекти и човекът отсреща да разбере поне част от онова, което сте искали да кажете? Просто е невероятно, че имаме възможността да изразяваме себе си, че имаме шанса да разберем другия човек! Това направо е отвъд въображението, магия е!

Разбира се, в повечето случаи ние не се разбираме един друг. Аз казвам „ябълка”, вие разбирате: „аха, круша!” Това е когато моето поле на общуване и вашето поле на общуване не се докосват. Малко разбиране се появява, когато има застъпване на тези две полета. Колкото по-близка е връзката, колкото по-правилно е разбирането, толкова по-големи части от тези полета са свързани. Съществува ли пълно припокриване между две полета? Как мислите? Опитайте се да изразите мислите си.

Кришна Прия: Възможно е.

Някой: Между ученик и гуру.

Парамананда: Когато изразяваш мислите на другия.

Тиртха Махарадж: О, много магично настроени сме тази заран! Това означава, че най-напред трябва да четем мислите, да сканираме мозъка, пък тогава можем да ги изразяваме. Други мнения?

Някой друг: Не мога да си представя, че съществува пълно застъпване.

Яшода: Радхе-Шям.

Тиртха Махарадж: Мисля, че седим всред компания от идеалисти. Защото вие казвате: “Да! Съществува! Между гуру и ученик! Можем да четем умовете на другите, можем да изразяваме мислите на другите!” Споменаха се и Радхе-Шям – о Боже мой! Много висше! Но има един реалистичен подход: “Не съществува такова нещо!” И аз трябва да подкрепя това. Макар че каквото споменахте – че е възможно при много специална връзка, като например гуру-шишя, да се четат мислите – да, съгласен съм. Въпреки това казвам, че освен в много специални, уникални случаи, това не съществува. Защо? Имам аргумент, с който да подкрепя тази своя гледна точка. Защото сме уникални човешки същества, уникални души. А това означава, че всеки е неповторим, един единствен в цялата вселена, втори като него няма. Означава, че имате своя гледна точка, индивидуална гледна точка. Всички ние имаме такава уникална индивидуална позиция, от която гледаме на света. Така че няма пълно припокриване. Понеже ние сме като духовни искри от съзнание, а това означава самоличност! Тъй като сме уникални личности, затова имаме и уникална визия, уникално разбиране, уникално мнение. И разбира се, във връзките на обич, в духовните връзки тези полета се доближават много. Понякога има толкова интензивна връзка между човешките същества, че те се разбират един друг без думи. Понякога се случва да мисля за някой от бхактите и незабавно получавам смс от него. Или, да речем, духовният учител медитира върху някой от учениците, а на следващия ден ученикът се обажда на учителя и казва: “Гурудев, сънувах те, да не би да имаш нужда от мен?” Така че много интензивна връзка съществува, възможно е. Но пълно разбиране… Съмнявам се.

 

(следва продължение)



Leave a Reply