Archives

Calendar

October 2021
M T W T F S S
« Sep    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




74789382_10214765104030751_9209126781385179136_n

(от лекция на Свами Тиртха, 22.08.2016 сутрин, Лудащо)

Каква е целта на една духовна среща? Да разговаряме за духовната истина и да извисим съзнанието си. Или, на езика на предаността – душата ни да полети. Защото „извисяване на съзнанието” звучи много сухо, докато „полет на душата” е много сладостно. Въпреки това понякога вместо да летите може да се чувствате като полумъртъв гълъб, овъргалян в катран. Що за полет е това? Неистински. Много пъти когато си мислите, че летите, всъщност просто шляпате с криле в катрана. Какво да сторим тогава? Как да се докоснем до нещо истинско? Ако искаме досег със същината, трябва да следваме примера на великите. Как да влезем в съприкосновение с трансцендента, да срещнем божественото, както говорихме последния път в София? Като поднесем почитта си.

„О, мой Господи Шри Кришна, сине на Васудева, о, всепроникваща Божествена Личност, поднасям Ти почтителните си поклони. Медитирам върху Бог Шри Кришна, защото Той е абсолютната истина и предвечната причина на всички причини за сътворението, поддържането и унищожението на проявените вселени. Той е пряко и косвено осъзнат за всички проявления, и е независим, защото няма друга причина отвъд Него. Единствен Той е който пръв предаде ведическото познание в сърцето на Брахмаджи, първото живо същество. Той поставя дори великите мъдреци и полубоговете в илюзия, както някой се обърква от илюзорното видение на вода в огъня или на земя във водата. Единствено заради Него материалните вселени, временно проявени поради реакциите на трите гуни на природата, изглеждат действителни, макар да са нереални. Затова медитирам върху него, Бог Шри Кришна, който вечно съществува в трансценденталната обител, завинаги свободна от илюзорните проявления на материалния свят. Медитирам върху Него, защото Той е Абсолютната истина.”[1]

Такава е експозицията на „Бхагаватам”, който считаме за толкова важен за нас. Това е молитва, възхвала и определяне на целта. Обикновено всички велики Пурани и свещени писания в първата си шлока или сутра посочват каква е целта, или темата. Тук за цел е посочен Бхагаван. Затова тази Пурана се нарича „Бхагавата Пурана”, тъй като става дума за Бхагаван, свързана е с Него. Това е Първа Песен, 1.1.1. Започваме от началото, не от края. Всеки процес трябва да започне от началото и да завърши в края, а не обратното. Кое е по-важно – да тръгнеш или да пристигнеш? Ако пристигнеш, това включва и тръгването.

И така, тук се споменават различни неща: сътворението, илюзията и какво ли още не – толкова много неща дори в самия кратък първи стих. Но в крайна сметка една дума е много важна тук – сварат, независим. Тя е толкова важна, че едно знаково политическо движение от 20 век в Индия се е нарекло „Сварадж” – Индийско движение за независимост. Какво е окончателното сварат или сварадж – окончателната независимост? Независимостта на Бога. Така можем да кажем, че което е краят на индийската история е началото на „Шримад Бхагаватам”. Сварат, Кришна е сварат, Бог е независим. Затова всичко, което бе споменато: сътворение, унищожение, поддържане, илюзия, това-онова – то не Го касае, Той е независим от това. Което е важното тук е, че Той е независим. Ние искаме да обожаваме независимия Бог. Защо? Кришна е свободен. И тъй като противоположностите се привличат, може би робите са най-привлечени от този свободен Бог.

(следва продължение)

[1] „Шримад Бхагаватам”, 1.1.1



Leave a Reply