Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 07.01.2018 вечер, София)

(продължава от предишния петък)

В свещените писания, в „Бхагавад Гита“ например, се казва, че знанието, забравата и паметта всичките идват от Бога. Понеже знаете, знанието понякога може да е благословия, друг път може да е проклятие. Ако знаем твърде много, обикновено намразваме твърде много неща. Забравата пък най-общо казано може да е проклятие, ала понякога може да се окаже и велика благословия. А паметта, и особено духовната памет, определено е благословия. Така че ако можем винаги да помним и никога да не забравяме тази най-висша връзка с Бога, която имаме, тогава сме благословени.

Тези дни обсъждаме различните взаимоотношения, които човек може да развие с Бога. Първата връзка е неутрална, което означава силна вяра. Втората е един вид активно служене – когато сме готови да дадем нещо, да поднесем нещо на Върховния. Сетне разбрахме, че съществува взаимен обмен с Бога – нарича се приятелство, да си в добри взаимоотношения с Всевишния. Следващата стъпка е родителското отношение – когато искаме да се грижим за Бога, като баща, като учител, като някой по-старши от Него. И днес стигаме до една много интересна тема – емоционалната, любовна връзка с Бога. Разбира се, обичта я има още на първата стъпка. Но тук тя е в много кондензирана форма.

Дотук със сухото въведение. Сега ще ви кажа нещо и моля ви, отсъдете дали сте съгласни с него или не. „Покажи ми слугата си и аз ще ти кажа какъв си.“ Съгласни ли сте?

Коментар: Да.

Свами Тиртха: Някой несъгласен?

Коментар: Аз не съм съгласен. Защото може да имаш много слуги и те може да извършват различно служене.

Свами Тиртха: Така е. Някой слуга е надежден, друг не чак толкова. При все това слугата винаги ще говори по някакъв начин за господаря. Но можем да го кажем и по обратния начин: „Покажи ми господаря си и аз ще ти кажа що за слуга си“. Съгласни ли сте?

Коментар: Да, съгласен съм.

Свами Тиртха: Благодаря! Но какво означава това – че ако съм слуга на някого, аз представям своя господар. Това е много отговорна задача. Ако те представят: „Това е главният слуга на царя”, а ти се държиш глупаво, няма да кажат „това е глупав слуга,“ а ще кажат „това е глупав цар“. Ако казваш „аз съм слуга на Бога“, а пък си много безотговорен човек, те ще рекат: „Що за вяра, що за процес, що за Бог е този, който търпи такива слуги?“ Защо? Защото крушата не пада по-далече от дървото. Какъвто бащата, такъв и сина; какъвто слугата, такъв и господарят.

Но ако отидем по-нататък: „Покажи ми кого обичаш и аз ще ти кажа какъв си“. Позволете сега да не навлизам в обяснения. Просто се опитайте да приемете това послание, стремете се да го обмислите и разберете в дълбочина.

(следва продължение)