Sharanagati

 

Духовното общуване е много важно. Дори просто да посещавате ашрама вече е духовна практика. А да общуваме с преданите е голям шанс в живота ни – да може техният пример, тяхната енергия да се прехвърлят върху нас. Ашрамът или храмът е място за духовна практика. Тук можем да получаваме и тук можем да даваме, да споделяме. Не знам какво е вашето усещане, но аз чувствам, че получавам много! А пък мога да дам, да предложа съвсем малко. Но за щастие сме мнозина, така че ако всеки предложи по мъничко, нашият Кришна ще е удовлетворен.

И така, продължаваме да четем за 64-те основни практики в преданото служене. Първите десет бяха предварителните предпоставки. „Следващият набор от насоки гласи: Човек трябва категорично да изостави компанията на не-отдадените.”[1] Какво означава това? Болшинството от нашите приятели и обкръжение са така да се каже не-отдадени. Категорично да изоставим компанията им?! Това значи да станеш отшелник на Черни Връх. Какво е значението в такъв случай? Какъв е позитивният смисъл на тази насока? Не е достатъчно просто да се откажем да общуваме с не-отдадени, защото ако изоставите компанията на другите човешки същества, ще се окажете насаме със себе си. И тъй като ние искаме да започнем тази практика, а тя е за не-отдадени, за такива, които тепърва искат да станат отдадени, в крайна сметка отново ще сте в не-отдадена компания. Каква е позитивната страна на даденото тук напътствие? Търсете духовна компания, общувайте с одухотворени хора. Всред такива хора виждането ни ще се промени. Все повече и повече ще сме способни да долавяме духовните качества на приятелите си наоколо. А като споделяме и обливаме със своите духовни качества другите, те също ще се одухотворяват. Така ще започне тази толкова специална, фина и бавна промяна. Това е истинското значение на „изостави компанията на не-преданите”. Търси компанията на преданите. 

Второ от този набор напътствия: „Човек не бива да проповядва на някой, който не приема процеса на преданото служене.” Както с други думи е обяснено в „Бхагавад Гита”, недейте да притеснявате ума на другите.[2] Това е основно правило при всякакъв вид помощ – била тя социална, здравна, ментална или духовна – можеш да помагаш само на онзи, който го иска. Ако някой не желае помощта ти – какво можеш да сториш? Ала дори тогава бхактите имат шанс. Можете да желаете всичко най-добро на човека. Разполагаме и с друго тайно оръжие – това е прасадам. Ако по някакъв начин, какъвто и да е, доведем хората в досег с духовната енергия, те ще се облагодетелстват. 

Но ако някой с готовност и желание приема процеса на преданото служене, той трябва да бъде напътстван. Има една дефиниция за ученик: че той е под дисциплина.[3] Това е ученик – който е готов да приема наставления, който е готов да приеме подслон. Такъв човек трябва да бъде насочван. И знаете, слабите ученици се нуждаят от много грижа и внимание. Трябва да им се обяснява много търпеливо и дълго какво да се прави. Мисля, че е очевидно – ако някой е в трудна ситуация, той се нуждае от повече грижа от обичайното. Обаче добрият ученик, добрият бхакта се нуждае дори от повече време и внимание, понеже иска да научи повече, много е любознателен. Така че тези, които са в много лошо положение и тези, които са в много добро положение се нуждаят от повече внимание. Които са в междинната категория се справят и сами. 

Но мисля знаете какво имам предвид – трябва да отделяме специална грижа и внимание на новодошлите и на по-старшите, казано с други думи. Защото първата категория се нуждаят от много грижа и внимание, за да бъдат научени, да се почувстват защитени. Същевременно трябва да се възползваме от всеки миг и възможност да общуваме с по-извисените, за да научим нещо от тях, да добием техните благословии. 

И всяко едно напътствие в преданото служене има едничка цел – как да направим Кришна по-щастлив, по-удовлетворен. Това е, което ни обединява в наставленията.