Sharanagati

Независимо с какво разполагате – време, енергия, знания, способности – каквото и да е, можете да го хармонизирате с божествената воля. В началото за това е необходимо много добро водачество. Ако имаме такова водачество, ако се намираме под духовната закрила на божествен учител, сме големи щастливци. Защото един истински учител ще ни помогне да се доближим до Абсолютната Истина, до Бога.

Препоръчва се за онези, които не знаят как да живеят, да се обърнат към гуру. А вие знаете ли как да живеете? Имаме някакви бегли идеи как да оцелеем, но това не е живот. Съществува голяма разлика между оцеляване и живот. За да разберем каква е целта на живота трябва да я търсим. И по-нататък, когато започнете да имате някои духовни прозрения или божествени преживявания, не се страхувайте. Много хора се захващат с духовни практики твърде бързо и твърде евтино. В съботно-неделен курс си отварят третото око, пречистват чакрите си и се сдобиват с божествена мъдрост. А има и курсове, на които ви учат как да станете аватар (божествена инкарнация). Напоследък е много популярно. “Имам сертификат, завърших курса за аватар.” Обаче людете се заемат с това твърде припряно и не са готови да асимилират резултатите. Защото колкото по-чувствителни ставате, толкова повече въздействия ще ви влияят. А разнообразните влияния ще имат различен ефект върху вас. И ако не знаем що за енергия идва към нас, може да се обезпокоим. Ала мога да ви кажа със сигурност, принадлежите ли към традиционна линия, това ви осигурява подслон, дарява ви закрила от лоши влияния. Така че присъединяването към една добра духовна школа е много благоприятно.

Веднъж един духовен учител и един млад преданоотдаден разговаряли. Момъкът живеел в ашрама, ала не бил сигурен какъв живот да поведе – дали да стане бхакта на Кришна или не. Той казал на учителя: “Може би това не е моят път. Може би трябва да се присъединя към някоя друга група, да поема по друга пътека.” А учителят отвърнал: “Да, можеш да отидеш, няма проблем. Но дори там трябва да си намериш силен, добър учител.” Защото той може да предостави закрила.

Един специфичен признак на духовния учител е, че той е способен да разсее съмненията на учениците. Толкова сме пълни със съмнения. “Нима Бог действително съществува?” Или: “Да не би аз да съм Върховният? На прав път ли съм? Има ли смисъл в това, което правя? Не ме ли мамят? Мигар това е за мен?!” Толкова много съмнения…

А да имаме позитивни съмнения е хубаво. Позитивните съмнения означават, че искате да разбирате все повече, все по-дълбоко. “Не ми стига да слушам за Кришна само толкова; искам повече! Не ме удовлетворява да мантрувам шестнадесет кръга! Съмнявам се, че това е достатъчно за мен.” Обаче истинските съмнения, съмненията от другия тип, понякога са убийствени. И е божествен аранжимент да успеете да се избавите от съмненията си.

Мисля, че да имаме съмнения е съвсем човешко. Ала вместо съмнения да имаме дълбока вяра – това е божествено. Достигнем ли до божественото ниво, няма повече съмнения.