Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 03.01.2018 вечер, София)

(продължава от предишния петък)

„Веднъж един велик себеосъзнат мъдрец скърбял, че Върховният Бог Кришна живеел в Дварака, ала той не съумял да се възползва от това и да Го види. Мислейки за това, мъдрецът застинал. Разсъдил, че просто е пропилял времето си. С други думи, мъдрецът тъгувал, защото Всевишният присъствал лично, обаче той не можал да се възползва от това, заради своята медитация.
Когато Бог Кришна, заедно с по-големия си брат Баларама и сестра си Субхадра пристигнали с колесница на Курукшетра по случай слънчевото затъмнение, много мистични йоги също дошли. Когато тези мистични йоги зърнали Бог Кришна и Баларама, те възкликнали, че сега, след като са видели превъзходното сияние от снагата на Бога, почти са забравили насладата, извлечена от имперсоналната реализация на Брахман. В тази връзка един от мистиците приближил Кришна и рекъл: „Мой скъпи господи, Ти винаги си изпълнен с трансцендентално блаженство, надминаващо всички други духовни позиции. Затова просто като Те зърнах отдалеч, стигнах до заключението, че няма никаква полза от това, че се намирам в позицията на трансцендентално блаженство в безличностния Брахман.
В своята книга „Кришна Карнамрита“ Билвамангала Тхакура казва: „Нека имперсоналистите се занимават с процеса на трансцендентална реализация, обожавайки безличностния Брахман. Макар аз също да бях посветен в този път на Брахман реализацията, сега ме подведе едно пакостливо момче, което е много лукаво и много привързано към гопите, и което ме превърна в своя слугиня. Затова сега съм забравил процеса на Брахман реализацията.“
Билвамангала Тхакура най-напред бил получил духовно посвещение в имперсоналната реализация на Абсолютната Истина, но по-късно, общувайки с Кришна във Вриндавана, той станал опитен преданоотдаден. Същото се случило и с Шукадева Госвами, който също се преобразил по милостта на Бога и тръгнал по пътеката на преданото служене, изоставяйки пътя на имперсоналната реализация.” [1]
Тук на практика се обсъждат тези различни концепции за Бога. Дали долавяме общото Му присъствие, божествената вибрация, енергийното ниво; или виждаме личното Му лице, личния Му облик. Понякога губим зрение от това божествено сияние. Не виждаме лицето на Бога зад сиянието. Но както без слънце няма и слънчева светлина, по съшия начин без лицето отзад няма и излъчване. Без личността отзад, няма еманация на никакви енергии. Затова една много красива молитва е: „О, мой Боже, силен като огъня, моля Те, отмахни това сияние, което Те покрива, което Те скрива от взора ми и разкрий истинското си присъствие.”
И обикновено за онези които са в пасивно настроение във връзката си с Върховния се споменава, че: „Според някои авторитети, това състояние не може да се приеме за едно от трансценденталните взаимоотношения, или раси, но Шрила Рупа Госвами казва, че дори и да не го приемаме за трансцендентално настроение, все пак трябва да го приемем като начална позиция в преданото служене. Ако обаче човек не се издигне по-нататък до нивото на действително служене към Бога, той не се счита на платформата на трансценденталните взаимоотношения. В тази връзка в Единадесета Песен на „Шримад Бхагаватам“, Бог Кришна лично напътства Уддхава по следния начин: „Този, който се е съсредоточил върху Моята лична форма, се намира в позицията шанта-раса. Без да е постигнал тази позиция, никой не може да напредне към истинското чисто предано служене.” С други думи, ако човек не се е установил поне в шанта-раса, никога няма да може да постигне лично общуване с Върховната Божествена Личност,” И така, като начало трябва да сме стабилни поне в шанта-раса, за да можем да продължим нататък.

(следва продължение)

1. „Нектара на предаността“, Гл. 35