Sharanagati

Първият блок от шест глави на „Гита” обяснява каква е природата на душата, какви са времевите периоди на творението, какво са прераждането, вечността и относителното битие; действие, карма, последица, и т.н. И накрая стигаме до извода – медитация. Тази първа част на „Гита” свършва с главата за медитацията. Така можем да кажем, че заключението на първите шест глави е медитацията. Медитирайте! Разбира се, получаваме и ключ към съвършенството на медитацията, защото всичко е пренаситено с бхакти, с преданост. Казано е, че “Сред всички различни йоги, тези, които са свързани с Мен в любяща връзка, са най-добрите, Аз ги считам за най-добрите.”[1] Така че Кришна винаги дава ключа към съвършенството на темата, която обсъжда. Това е по отношение на първия блок – от базисната информация, като например вечността на душата и т.н. – към медитацията като духовна практика.

Втората част, вторите шест глави са като сърцевината – най-важното знание се съдържа в средната част, в средните шест глави. Там ще откриете как да достигнете Върховния, най-поверителната информация, славата на Върховния. И заключението на втората част е Дванадесета Глава, а тя е за преданото служене, бхакти. Виждате, заключението на първата част беше: „Медитирайте!” Заключението на втората е: „Обичайте Ме.”

И накрая идва третият блок от шест глави, където отново се връщаме към аналитичната информация – например действието на гуните, човешката природа – божествена и материалистична, или демонична. Отново малко назад към базисната информация, така да се каже. Но в края на този трети цикъл откриваме заключението на „Гита”.

И така, нека вземем някои важни стихове от тези три блока на „Гита”. Освен тези, които вече четохме – златните сечения и най-важните средоточия – нека открием и други стихове. Ще ви предложа някои, а вие също, моля ви, също намерете своите любими стихове от „Гита”.

Моето предложение от първия блок, съдържащ базисна информация, са два стиха. Първият е от Втора Глава, стих номер седем. Това е стихът на ученика. Преди това Кришна прави някои съвсем общи коментари за ситуацията в Кали Юга, за конфликта на Арджуна и т.н. Така че до този момент Той дава твърде общи препоръки. А тук, в този стих, 2.7, Арджуна казва: “Объркан съм. Не зная как е добре да постъпя. Моля Те, помогни ми! Кажи ми! Аз съм отдадена душа, аз съм Твой ученик, моля Те, напътствай ме!” И така, ако имаме съмнения или каквито и да било вътрешни конфликти, това е най-доброто отношение – да намерим авторитет и да му се отдадем. “Не зная кое е добро за мен, моля те, инструктирай ме, защото ти виждаш положението ми.” Мисля, че всички ние можем да даваме съвети относно живота на другите. Толкова е очевидно какво трябва да правят! Но е толкова трудно да разберем какво да правим самите ние. Затова се нуждаем от някого, с когото да се посъветваме.

Така че този стих е като повратна точка. Арджуна признава: “Имам нужда от помощ.” Това е идеалният стих на ученика. Ако искате да сте истински ученици, моля ви, изучавайте и запаметете този стих, гравирайте го в сърцата си. И всеки път когато почувствате: “Нуждая се от още насоки,” можете да си спомните този стих. “О, мой скъпи Кришна, не зная какво е добро за мен, моля Те, помогни ми, насочи ме!” Разбира се, ако си мислим, че знаем, е много трудно да се молим по такъв начин. За да научим нещо, за да получим някакво напътствие, се нуждаем от естествено смирение – да признаем своята нужда. И това естествено смирение не е унижение. Защото унижение означава да сте по-низши. Но това смирение е израз на уважението ни към един по-висш източник. Без това не можем да учим.

Така че това е нашият основополагащ идеал – стихът на отдаването, стихът на ученика.

А друг един стих от този първи блок от „Гита” е стихът за гуру. Четвърта Глава, стих 34. Тад виддхи пранипатена парипрашнена севая упадекшянти те гянам гянинас таттва-даршинах. Трябва да се стремиш да подхождаш към божествената истина чрез изследване, чрез отдаване и чрез служене. А великите души, тези, които са видели истината, могат да ти помогнат да реализираш онова, което вече си разбрал. И така, щом има стих за учениците, трябва да има стих и за учителите, нали? Нима те могат да съществуват един без друг? Нима има ученик без гуру? Няма. Украшението на ученика е неговият учител, а украшението на учителя е добрият ученик. Затова, моля ви, квалифицирайте се така, че да бъдете много красиви украшения на своите духовни учители, много скъпоценни.

[1] Бхагавад Гита 6.47