Archives

Calendar

December 2021
M T W T F S S
« Nov    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




Вриндавана

(от лекция на Свами Тиртха, 04.01.2017, сутрин, София)

Много съм щастлив, че сме тук заедно. За мен е чест, че сте дошли, защото по този начин ми давате възможност да повторя каквото съм научил от моите учители. А това е начин да помним Бога, това е начин да се доближим до божественото. Всъщност в предстоящите дни искам да споделя с вас някои неща по тази тема – какви са взаимоотношенията между човешките същества и Върховния Бог.

Можем да кажем, че нулевото ниво на отношение към Всевишния е да се отрича Неговото съществуване. „Бог не съществува.” Значи първо заявяваш, че има нещо – „Бог” – което го няма – „не съществува”. Това е първото, елементарно отношение към Върховния. „Той не съществува”. Можем да видим колко необичаен и нелогичен е такъв подход, такъв атеизъм. Особено когато нашият Бог се появява.

И така, първият подход, особено в настоящата епоха, за много от нашите братя и сестри е да отричат, че има някаква по-висша реалност. „Това е реалността – тялото, земята, материята. Това е реалността.” Обаче ние не сме съгласни. Ние вярваме, че има по-фина реалност отвъд тази външна, относителна привидност. И именно нея търсим.

Ако някой не е атеист, той може да рече: „Не ме интересува има ли нещо, няма ли – не е моя работа.” Това е един вид негативна неутралност, отхвърляне: „Не ме засяга.”

Мисля, че можем да отминем и това, и да потърсим следващото ниво на взаимовръзка. Много често това е страхът. Страхът като основна мотивация за вяра. Страх от смъртта, страх от вечния ад – искате да избегнете тези неприятни преживявания. „Не знам как е в рая, но определено искам да избегна ада.” Знаете известния анекдот: един голям атеист бил на смъртното си ложе и при него отишли двама свещеници. Единият казал на другия: „Остави на мен, аз ще го обърна във вярата.” Влязъл при него, след пет минути излязъл и казал: „Обърнат е.” Неговият приятел попитал: „Нима му описа рая толкова красиво, толкова красноречиво, че той поиска да иде там?” „Не, описах му ада.” Така че ако искаме да избегнем нещо нелеко, нещо лошо – това е мотивация, опираща се на страх. Малко надежда за нещо добро, но основно опит да се избегне лошото.

Разбира се „страх Божи” е много широк израз, той не се ограничава до този толкова елементарен човешки страх, но това е нещо отделно, по-скоро става дума за отношение на покорство в християнството.

Друго отношение към Върховния е когато не е отхвърляне, не е пренебрежение, не е страх, а чувство на дълг. „Щом има Бог и аз Му принадлежа, значи трябва да направя нещо.” Подобна посветеност е нещо много хубаво. Тя е основа за по-нататъшни взаимоотношения. На нас трябва да може да се разчита. И ако разбираме своя дълг, тогава следващата стъпка е да го осъществим, да го приложим на практика. Всички знаем, че в крайна сметка има само едно задължение в човешкия живот – да се оставим да бъдем прегърнати от Бога. Не се противете! Нужно е единствено да изоставим съпротивата си. Такъв подход към Бога, основан на чувство за дълг, е нещо много добро, много стабилно.

И може би следващата стъпка е когато сме по-осъзнати за тези взаимоотношения. Ние, човешките същества, имаме една много силна способност и това е нашето съзнание. Съзнанието не е просто интелигентност, то е нещо повече. Ако можем да мобилизираме всичките си съзнателни способности и енергии във връзка с Върховния, тогава изпълняваме едно от изискванията в „Гита”, където Кришна казва: „Прилагай цялата си осъзнатост във връзка с Мен.”[1]

Ала достатъчно ли е само да сме осъзнати за Бога? Знаем, че има много добър пример за някой, който е много осъзнат за Кришна – това е Камса. Камса, водачът на демоните – той винаги бил в пълно съзнание за Кришна: „Той ще дойде, Той е олицетворението на моята смърт, къде ли е?” – той винаги Го помнел, винаги бил осъзнат. Обаче не в позитивен смисъл. Така че нужен ни е позитивен подход към Върховния и тогава всички тези различни взаимоотношения ще се развиват все повече и повече.

И в края на краищата най-висшият вкус – това е спонтанната обич. Когато не е твой дълг, защото дългът е нещо много официално; когато не е твоята осъзнатост, върху която работиш и я насочваш правилно – не! То е като естествен поток. Нямаш друга алтернатива, освен да се обръщаш към възлюбената Божествена Двойка по спонтанен начин.

 

(следва продължение)

[1] „Бхагавад Гита” 12.8



Leave a Reply