Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 30.07.2016 сутрин, София)

Днес е специален ден. Днес празнуваме победата на Бог над илюзията. В други дни противниковата страна празнува – когато илюзията надделява над нашата вяра. Тогава има големи празненства в мрака. Всички са щастливи: „Не изгубихме още един войник. Той или тя все още са много покорни слуги на илюзията.” Но в деня на Екадаши има друг празник – когато духът надмогва материята. Когато Бог прегръща човека. Когато божественото побеждава материализма.

Как се чества такова велико и празнично събитие? С песни, танци и торти? Песни и танци може, но без торти днес. Защото как празнуваме ние? С мъничко аскетични практики. На този ден трябва малко да възпрем материалните дейности. Поне малко да се избавим от материалното, телесно съзнание. Защото толкова здраво сме обусловени от това телесно съзнание. Ако нямате никакви проблеми, ще си кажете: „О, аз съм много навътре в духовното съзнание”. Но само щом дойде един комар, дълбоката ви медитация е смутена, нали? Какво да говорим пък, ако ни се случи нещо сериозно!

Затова трябва да сме много бдителни в духовните дейности. А един начин да повдигнем духовното си съзнание е като намалим материалното съзнание. Но това действа и по обратния начин. Ако повдигнете нивото на своето духовно съзнание, незабавно телесното ви съзнание ще намалее. Затова днес например се въздържаме от твърде много ядене. По този начин леко обуздаваме телесните функции, за да си освободим повече време за духовни дейности. Екадаши е единадесетият ден след пълнолуние или след новолуние; затова се нарича Екадаши – „единадесетият ден”. Това е ден за пост, когато се въздържаме от зърнени и бобови храни. Защо? Защо именно такъв тип храна не приемаме в този ден? Защото обикновено точно с това се храним, нали? А ако вършите нещо ежедневно и искате да направите почивка, тогава трябва да се въздържите от тези дейности и от тази храна. Кришна казва в „Гита”, че всяко тяло се поддържа от зърното[1]. Разбира се, Той не иска да не поддържате тялото си, да умрете от глад. Той много добре знае какви са телесните ви нужди. При все това, да направите кратка почивка е много благотворно. Затова в тези дни ние се въздържаме да ядем зърнени и бобови храни, плюс някои подправки, но това е основното.

Добре, обаче тогава може да си помислите: „Сега е ден за пост, значи няма да ям зърнени храни. Днес ще се храня само с екстри, със супер храни – и то по много! С много сокове и т.н., само и само да се въздържа от зърно.” Знаете, ние, хората, сме си такива. Ако нещо е забранено, ние изнамираме начини как да избегнем проблемите. Не е ли така? Такива сме си. Досущ като малки деца.

Ала да постиш означава да ти стане малко трудничко, да изпиташ някакво неудобство. И ако обуздаем поне мъничко телесните или материалните дейности, времето, което печелим по такъв начин, трябва да използваме за духовни практики. Да мантруваме повече, да сме по-силни в своята медитация. Това е начинът да отпразнуваме победата на Бог над илюзията. По-малко телесно съзнание и по-високо духовно съзнание.

(следва продължение)

[1] „Бхагавад Гита” 3.14