Sharanagati

Кой е най-добрият начин да видим Кришна? Има една история:

Гопите били много разтревожени. Гопите са пастирките на Вриндавана. Има и млади, има и стари, но всичките много се вълнуват от Кришна. Възрастните жени, възрастните гопи изпитват към Кришна майчина обич. Ала младите жени не са привлечени към Кришна като майки. Младите жени са привлечени от прекрасния младеж по различен начин. Не теоретично, а съвсем на практика. Тяхното влечение е безпределно. Безпределно в пространството, във времето, по сила, по дълбочина, по възвишеност – безгранично във всяко едно отношение. Но условностите понякога пречат на гопите и Кришна да се срещнат. Толкова много са правилата и забраните, които трябва да се следват в едно малко селце. В големия град също трябва да се вземат под внимание множество правила, обаче в малкия градец всеки знае всичко за всекиго. Така че там трябва да бъдете изключително предпазливи. Затова гопите и Кришна също трябвало да са много внимателни. Разбира се, те искали да се срещнат, ала как да стане? Това била ежедневната им медитация: “Как мога да видя своя любим Господ?” “Как да се срещна със скъпите си момичета?”

И в един много тежък момент гопите се молели така: “Жената е жива, когато е заедно с любимия си; разделена от него – умира.”

А ние нито живеем, нито умираме. Такава е орисията ни. Тя е изписана върху челата ни. Невъзможно е да бъде променена. Свободата ни е равна на нула. Ние просто сме подхвърляни от вълните и теченията на съдбата.

Ала този стих толкова много трогнал Кришна, че Той не могъл да изтърпи и искал по някакъв начин да утеши гопите. Което е трудна задача, казвам ви! Защото гопите са само в едно настроение; какво именно? Разплакани. Нравът им е такъв, че винаги правят само едно – плачат. Когато времето е хубаво, те плачат: “О, Кришна днес ще изведе кравите. Цял ден няма да Го видим!” Когато времето е лошо, също плачат: “О, днес Кришна няма да изведе кравите! Няма да успеем да получим Неговия даршан[1]…” Така те винаги плачат.

И ако вие искате да видите Кришна, тогава се препоръчва от ачариите, които са вещи в раса, трансцеденталните взаимоотношения, да приложите същия метод.

Веднъж един млад преданоотдаден запитал своя гуру: “Можеш ли да ми кажеш как да виждам Кришна, Бог, винаги?” Отговорът бил една дума, пет букви: “Плачи!” И така, това е плачещото училище на йога – следвайки стъпките на гопите, които винаги плачели да видят Бог, Кришна.

Но Кришна не е коравосърдечен. Може да е палав, ала не е жесток. Когато чул тази молитва на гопите, Той предложил едно решение: “Дори да изглежда, че съм далеч от вас, въпреки това съм съвсем близо. Просто затворете очи и извикайте името Ми – Аз незабавно ще дойда. Ще съм до вас.”

За да видим Кришна ние се нуждаем от тези затворени очи – за да се пробуди вътрешният ни взор. Даже гръцките философи казват, че очевидните неща не са кой знае  колко важни. Ала истинските неща са скрити надълбоко. Струва ми се, че те вероятно са учили в Индия.