Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 01.10.2017 сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

Това е садху-санга – истинското общуване със светци. Тя е нещо скъпоценно и се надяваме никога да не свърши в живота ни. Другите срещи, другите възможности да бъдем заедно с някого свършват, но надяваме се това общуване никога няма да свърши. Така че то наистина е златният период на живота ни. А чистото злато е когато общуваме с чист предан. Това е свръх-златният период в нашия живот. Ако имаме благословеното общуване с нашия духовен учител, това наистина е най-златният период от живота ни.

Само че обикновено ние сме малко глупави. И не разполагаме с онази течност, с която се проверява доколко е чисто златото – как се нарича на английски? О, вие не сте златари. Но трябва да станете! Мисля, че разбирате – става въпрос за течност, с която се пробва златото. Ние нямаме такава течност под ръка, затова не можем да проверим колко скъпоценно е общуването с преданите, което имаме. Обикновено го оценяваме в тяхното отсъствие.

И така, ако свръх-златният период на живота ни, когато сме могли да общуваме с чистия предан свърши, тогава какво следва? Започва друг период и той се нарича платинения период. Когато не сте изгубили учителя си, а неговото присъствие се разширява, нараства. Вие го виждате и срещате накъдето и да погледнете, където и да отидете. Творческото ви въображение и пламенният ви копнеж го създават, създават възможностите да го срещате отново и отново.

Така че платиненият период не е зле. Малко по-взискателен е, защото трябва да живеем много фокусиран и интензивен живот. Но то е както е описано в „Бхакти Расамрита Синдху” от Рупа Госвами: има фактори, които възпламеняват екстаза на преданите. Един такъв фактор е името на Кришна. Когато един истински предан чуе името на Кришна, той почти припада. Или пък друго такова нещо е пауновото перо. Е, не се натъквате на пауни на всеки ъгъл, но когато и да имате този шанс, от само себе си си спомняте Великия Танцьор.

По същия начин, ако образите на нашите учители и техните учения са реалност за нас, вътре в нас, тогава ще срещаме тази реалност навсякъде. Това е начинът никога да не губим връзката. Всички останали връзки съм изгубил, всичките ми мечти са били разбити. Не ми пука, било е илюзия. Ала духовните ни мечти никога не бива да се покваряват. Тази реалност трябва да я ценим, да ѝ служим и да я подхранваме, за да може платиненият период на живота ни да продължава до сетния ни дъх.

(следва продължение)