Archives

Calendar

December 2022
M T W T F S S
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




(от лекция на Свами Тиртха, 08.01.2017 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

Рама боло!

Защо? Защо да пеем „Рама”? Трябва да има причина?

Святото име на Шри Рама е много могъщо. До такава степен, че може да променя природните закони. Не вярвате, но ще ви разкажа една история.

Рама е много красив, Той е принц. И има прекрасна съпруга – Сита. Те са идеалната двойка. Обаче има проблем в Тяхната история. Заради разни интриги, Рама е принуден да стане изгнаник в джунглата. Представете си: прекрасният млад принц се отказва от царствения си дом и отива бос в гората – това е много болезнено. Но историята е още по-ужасна, защото красивата Му съпруга тръгва с Него. Само си представете – да живее в гората е трудно за млада жена. И така, Те започват Своето пътешествие. Дълги години трябва да прекарат в изгнание. За щастие междувременно намират приятели и помощници, братът на Рама също бил отишъл там с тях. Служели на мъдреците, които извършвали своите жертвоприношения, пазели ги от нападения на демони. Междувременно ги достигнала лошата вест, че бащата на Рама бил починал. Историята е много проникновена и изпълнена с болка.

Но истинската трагедия започва когато красивата Му жена е отвлечена. Тогава Нейният съпруг Рамачандра е опустошен. Къде да намери любимата си? Раздялата прави всичко толкова интензивно, толкова болезнено. След множество различни срещи накрая Рама разбира, че Сита е пленница в Шри Ланка, един остров. Равана, който е отвлякъл Сита, се опитва да я съблазни. Разбира се, Сита е много вярна съпруга. А поради някакво проклятие Равана не може да докосне жена, освен ако тя доброволно не пожелае да тръгне с него. Така че историята е обречена за него, защото Сита никога няма да тръгне с него. И в тази раздяла Тя е много тъжна, макар да са Ѝ предоставени всякакви удобства, защото Равана е достатъчно богат да осигури градина за наслаждение на Сита Деви. Тя седи много нещастна под едно специално дърво. Какво е това дърво? Дървото се нарича ашока, а ашока означава „без скръб”. Виждате ли, Тя седи под това дърво, което отнема скръбта, а е толкова тъжна заради раздялата с любимия си съпруг. Но когато до Рама достига вестта, че Хануман, Негов много покорен слуга, е намерил Сита в Шри Ланка, те решават да Я избавят. Ала помежду им е океанът; Рама е на континента, а Сита е на острова – какво да сторят? Разбира се, за Бог не е кой знае какво да върви по водата. Обаче този път Рамачандра взел различно решение: „Нека построим мост през океана.” Добра инженерна задача, а? Но Той имал добри и могъщи приятели, като маймуните-войници и някои други помощници, които домъкнали камъни и скали. Обаче знаете, ако пуснете камък във водата, какво става? Той ще потъне. Досущ като поклонник, който изоставя практиките си. Той също ще се удави в океана на невежеството. Затова на камъните трябва да бъде направена магия, за да не потъват във водата. И какво измислили те? Започнали да пишат името „Рама” върху всеки камък. И когато хвърляли камъните върху водата, какво се случвало? Те не потъвали. Те плавали. По този начин било лесно да построят моста. Виждате, името на Рама помага да се променят природните закони.

Сега ще речете: „О, това са приказки от стари времена”. Но както ви казах, не е нужно да вярвате на нищо в нашия процес; по-добре опитайте. Веднъж посетих един храм в Индия. Съвсем простичък, отдалечен храм – нищо специално. Но свамиджи, който отговаряше за храма, каза: „Между другото, видяхте ли плаващите камъни?” Отвърнах: „Плаващи камъни? Да, чувал съм за това, но не съм ги виждал.” Тогава той рече: „Елате с мен.” Вътре в двора на храма имаше малко езеро, а в средата на езерото – малък параклис. Свамиджи ни доведе близо до водата и каза на един от своите ученици: „Моля те, покажи камъните.” И чудото се случи. Донесоха един камък, сложиха го върху водата и той заплува. Не е нужно да вярвате; можете да отидете там, ще ви дам адреса. Но това, в което вярваме е, че божественото име може да пренапише правилата.

(следва продължение)

 



Leave a Reply