Sharanagati

Тиртха Махарадж: Сега нека поговорим малко за петте основни теми в „Гита”. Кои са петте основни теми на „Гита”? Какво очаквате от една свята книга? Какви теми би следвало да дискутира?

Отговор: Бхагаван, душата и пътят към Бхагаван.

Тиртха Махарадж: Много добре!

Отговор: Самбандха.

Тиртха Махарадж: О, връзката, много добре. Хубаво.

Отговор: Карма, гяна, бхакти.

Тиртха Махарадж: Това също е включено. Добре.

Отговор: Аз мисля, че темата трябва да е любовта.

Тиртха Махарадж: Струва ми се, че сте малко пристрастна. Вашето внимание вече е фокусирано. Но „Гита” основно дискутира пет главни теми. Едната е Ишвара – или Бхагаван, както казахте – Бог, кой е Бог, какъв е Бог. Втората главна тема е джива, или живото същество. След това идва материалният свят, съзидателната енергия, пракрити. Значи можем да кажем: Бог, човекът и светът, или обкръжението – доста всеобхватно! Какво още има? Още други две теми. Едната е времето – много важен фактор. И накрая петата основна тема е карма – действието. И така, виждаме описан Бога, виждаме описан човека, получаваме информация за сътворението на Вселената. Има информация и за времето. И финално за кармата, която е като лабиринт. Влезете ли веднъж в лабиринта на действието, измъкването е много трудно.

Така че тези основни теми са описани в „Гита”. Предлагам да вземем първите три теми за малко по-дълбоко изследване. Помните, това бяха Ишвара, джива и пракрити. Тъй като са три, в каква фигура да организираме тези елементи? Нека поставим тези три елемента в триъгълник. Сега, опитайте се да отсъдите за себе си: ако искате да наблюдавате, да анализирате, да разберете нещо, откъде можете да започнете?

Отговор: Оттам, откъдето съм в момента, от своята гледна точка.

Тиртха Махарадж: О, много добре, много добре.

Отговор: От източника на всичко.

Тиртха Махарадж: Това е много хубаво, но си мисля, че за да се опитаме да открием източника, най-напред трябва да идентифицираме себе си? Затова моето смирено предложение е да започнем от себе си – оттук можем да тръгнем. Ние усещаме себе си, нали? Понякога не сме съвсем сигурни какво усещаме, обаче има нещо. Изглежда, че нашето съществуване, нашата самоличност присъства. Това е, което можем да доловим на първо място. А какво можем да видим, ако се огледаме наоколо? Това е обкръжението, външната вселена, ако погледнем в по-голям мащаб. Така че вторият ъгъл на нашия триъгълник – това е природата с всичките ѝ елементи, като живите същества, космическата структура, стихиите и т.н.. И тогава, ако искаме да открием причината: “Защо съществувам?” или “Защо съществува този свят?” можем да достигнем до по-висш извод – да се опитаме да намерим Бога, скритият основополагащ принцип. И така, едната точка е човекът, втората точка е светът наоколо, а третата точка е Бог отгоре.

Споменахте също и въпроса за връзката. Нека опитаме да открием връзката между тези три елемента. Съществува ли връзка между човека и природата? Да, съществува. Обкръжението има някакво въздействие върху нас, ние сме част от тази сътворена природа като телесна структура. И хората също оказват доста значително влияние върху природата – като въглероден двуокис и т.н. Така че по мое разбиране тези взаимовръзки между природата и хората са двупосочни – натам и обратно. А каква е връзката между Бога и творението? Връзка има, нали? Но каква е посоката на тази връзка? За щастие тя е еднопосочна – материалната енергия е оплодена от Върховния, но тъй като илюзията не може да покрие източника, Бога, затова няма обратна връзка. Ами третата страна на нашия триъгълник, връзката между човека и Върховния? Тя еднопосочна ли е? Надяваме се, че е двупосочна.

И така, тук виждаме триъгълника на битието. А ако анализираме малко повече тази картина, можем да открием и още взаимодействия. Ако се стремим да открием единството между божествения и човешкия аспект, ще разберем, че и двете принадлежат на по-висшата духовна енергия. Живи са, и двете са живи, докато материята е нежива енергия. Те са съставени от по-висшата, пара-шакти, а материята е по-низшата, външна шакти. А ако искаме да открием единството или подобието между сътворената вселена и човешките същества, можем да кажем, че всички те зависят от най-висшия източник, че са зависими реалности. Докато върховният Бог е независима реалност – поне теоретически. Ала тъй като споменахте, че връзката, или отношенията са нещо много важно, и тъй като хората са свързани в дълбоко любящи отношения с Върховния, тук има още какво да научим.

(следва продължение)