Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 17.08.2017 сутрин, Лудащо)

(продължава от предишния петък)

Веднъж имало дискусия, на която присъствал и нама-ачария[1] Харидас Тхакур. Било нещо като малка конференция, където местните йоги и свети люде се били събрали, за да обсъждат природата на святото име. Всеки изказвал различните си идеи какви са резултатите, какви са ползите от повтарянето на святото име. Някой казал, че святото име слага край на цялата карма. Публиката била много щастлива да чуе такова послание, но Харидас Тхакур не бил удовлетворен. Други рекли, че то ще донесе всички блага, които човек може да си представи, ще сбъдне всички желания. Трето мнение гласяло, че то довежда до освобождение. Виждате, все по- и по-високи резултати: край на страданията, край на кармата, сбъдване на желанията, удовлетворение, щастие; че дори постигане на освобождение. Но Харидас Тхакур не бил съгласен. Той казал, че всичко това са второстепенни ефекти, но най-главният и най-важен ефект е према. Дхарма, артха, кама, мокша; и према. Кришна държи хълма Говардхана с пръста на према – петия, най-малкия пръст.

Затова винаги трябва да усъвършенстваме качеството, интензивността и дълбочината на своето мантруване. Бъдете горди и в същото време внимателни, защото имате много мощен инструмент в ръцете си. Ако не внимавате, всичките ви материални амбиции ще се осъществят. И тогава ще се замаете от тези дарове на мая. Ще прекалите с мантруването и в крайна сметка ще намерите цялото материално щастие. Внимавайте! Тогава какво е предложението ви – да не мантруваме ли?

Трябва да мантруваме и да се молим – това е правилното настроение. Нашата духовна практика трябва да достигне най-висшето възможно ниво на чистота. Святото име е наречено чинтамани, защото е способно да промени природата на нещо, влязло в досег с него. Така че ако си позволим да се предоставим, да се свържем със святото име, нравът ни може да се промени. Можем да изоставим вторичната си обусловена природа и да се завърнем в изначалната си, първична природа – духовната природа.

Това е по отношение на вторичните резултати и на мантруването с оскърбления. То без съмнение ще донесе някакви ползи, но не и най-висшата благодат.

Намабхаса е по-високо ниво. Формата е същата, но приложението е различно. Намабхаса е като подобие на святото име. Например, в България прозвището “кришнарите” – това е намабхаса. Те нямат предвид Кришна, а „онези хора, кришнарите”. Значението е косвено. Но се казва, че дори и тези, които го произнасят, ще постигнат освобождение. Затова, казах ви, внимавайте! Защото ако мантрувате с такъв начин на мислене, на нивото на сянката на святото име, изведнъж може да се окажете освободени. Обаче има такъв аспект на освобождението, който е като вакуум. Там не се проявява животът, можем да го наречем един вид замръзнала вечност. Затова то също не е особено препоръчително, особено за тези, които искат да установят жива и любяща връзка с Всевишния.

Така че има само една възможност за нас и това е чистото мантруване, чистото име. Това е благоприятната среда за възпяване на святото име – когато целият ви начин на мислене, цялата ви вътрешна ценностна система, цялото ви сърце са чисти.

(следва продължение)

[1] Учителят на святото име