Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 23.08.2016 вечер, Лудащо)

(продължава от предишния петък)

Това беше обяснението защо отделяме толкова много внимание на „Бхагавата Пурана” – понеже в нея се обсъжда раса и затова тя е зрелият плод на ведическата литература. Но моля ви, дайте ми друг аргумент защо я ценим толкова високо?

Манджари: Защото идва от Шукадева.

Свами Тиртха: О, много хубаво! Но кажете ми нещо повече, влезте по-надълбоко! Кой е главният авторитет в нашата школа?

Манджари: Радхика.

Свами Тиртха: Нима бих могъл да кажа не? Но моля ви, малко по-близо до земята. Явно киртанът е бил много екстатичен. Слезте на земята. Кой е главният авторитет в нашата школа?

Яшода: Бхактисиддханта Сарасвати.

Свами Тиртха: Радхика и Шукадева са твърде назад в миналото. Бхактисиддханта е съвсем неотдавна. Кажете ми някой друг по средата.

Отговор: Чайтаня Махапрабху.

Свами Тиртха: Чайтаня Махапрабху, правилно! Недейте да забравяте за Него! А „Бхагаватам” била любимата книга на Махапрабху. Той казал: „Сред множеството различни разкрити писания, считаме това за най-важното.” Именно затова отделяме толкова много внимание на „Бхагаватам” – защото е Неговият избор. Заради тези раса глави – затова е зрелият плод.

Но в тези три стиха, които обсъждахме досега, имаше възхвала на източника. Знам, че е вече късно, но въпреки това нека ви попитам: Цялата ведическа литература е разделена на два дяла. Кои са те? Шрути…

Коментар:  И смрити.

Свами Тиртха: Щом аз кажа шрути, вие казвате смрити. Не е зле. Да, това са двата основни раздела. Шрути – прякото откровение; и смрити – онова, което се помни. И така, към коя категория спадат Пураните? Или към едната, или към другата. Та? Имаше предложение, че спадат към прякото откровение, но всъщност те принадлежат към другата група, а именно смрити, свещената традиция – част са от свещената традиция. Обаче специално в Кали Юга, Пураните, Итихасите, Махабхарата, Рамаяна биват считани за равнозначни на Ведите. Наричат ги Петата Веда. Това е много важно да се разбере – че окончателното заключение на прякото откровение и на свещената традиция е едно и също.

(следва продължение)