Sharanagati

Парам-дхарма е най-висшият дълг. Има толкова много задължения. Но едно е най-висшето задължение. Множеството задължения ги знаете, защото се сблъсквате с тях всеки ден. Парам-дхарма е: обожавай Бога. Поднасяй му възвишените си чувства. Това трябва да се прави при всякакви обстоятелства. Понякога няма как да го сторим външно с телата си поради условията. Но тогава можем да си спомним онази красива песен: „Мама мана мандире…”: „Ще те обожавам в храма на своето сърце. Ще ти поднасям гхи-лампата на очите си и водата на сълзите си.” Това винаги можем да го правим. Нищо не може да ни попречи да поднасяме този дар.

Но разбира се, ако имаме възможността, трябва да идем и да го извършим и на практика, не само мистично. Много, много пъти сме говорили за неделните религии: хората ходят на църква в неделя. И много пъти сме осъждали това: „Само в неделя?!” Но понякога сами можем да видим колко е трудно да идваме в храма, да извършваме всеки ден бхаджана си, понеже сме толкова заети да се лутаме насам-натам, пилеейки времето си с това и онова.

Затова не забравяйте за Парам-дхарма, основният дълг. Най-важното ни задължение е винаги да бъдем свързани с Кришна. А това се случва ЕДИНСТВЕНО чрез отглеждане. Можем да усещаме присъствието на Кришна само ако развиваме това: „Мама мана мандире…”