Sharanagati

Киртанът е като да седите под някое сбъдващо желанията дърво във Вриндаван, мантрувайки своята джапа или правейки някой друга от медитациите си. И изведнъж приближава една санкиртан група; а след това просто отминава, избледнявайки в невидимото. Но духовните съкровища никога не избледняват, а онова, което ни е дал Върховният Бог, никога не е изгубено. Затова и ние трябва да се стараем усърдно и да се молим усилено да не се изгубим сами. Позволено ни е да се изгубим само в една посока. Знаете коя е тази посока, затова работете сериозно да я постигнете.

И така, четем от „Чайтаня Чаритамрита”:

“О предани, винаги с голямо щастие слушайте, възпявайте и медитирайте върху трансценденталния живот и характеристики на Шри Чайтаня Махапрабху. Вечна слава на Шри Чайтаня Махапрабху, който е всемилостив! Вечна слава на Нитянанда Прабху, който е океан от милост! Вечна слава на Адвейта Ачария, който също е океан от милост! Вечна слава на всички предани на Шри Чайтаня Махапрабху, чиито сърца винаги са изпълнени с милост. Умът на Шри Чайтаня Махапрабху все беше тъжен заради постоянно проявените чувства на раздяла от Кришна. Богът ридаеше: ‘хаха кришна прана-натха враджендра-нандана! кахан яна кахан пана, мурали-вадана!’ – “О мой Господи Кришна, мой живот и душа! О сине на Нанда Махараджа, къде да ида? Къде да Те намеря? О Всевишни, който свириш с флейта на устните!” Такова бе Неговото състояние ден и нощ. Неспособен да намери утеха в ума си, Той прекарваше нощите в големи терзания в компанията на Сварупа Дамодара и Рамананда Рая. Междувременно всички предани поеха от своите домове в Бенгал да видят Шри Чайтаня Махапрабху.”[1]

Това е историята на един живот, прекаран на планетата Земя. Знаете ли, много пъти имам чувството, че трябва малко да помислим и да поговорим за Бог Исус. Защо? След като четем „Чайтаня Чаритамрита”, защо пък историята за Исус? Махапрабху не е свършил на кръста, Той е имал различно житие. Но ако се опитаме да доловим и разберем настроението, с което и двамата са дошли, те са дошли като спасители и избавители. Това е архетипна роля на божественото ниво – спасяването на падналите души. В християнската терминология те са наречени грешните човешки същества. В нашата терминология са паднали души, или потънали в дълбока илюзия и т.н., но смисълът е един и същ – ние сме тук, а мястото ни е там. И някой трябва да ни помогне. Функцията на тези две личности е много подобна. Исус винаги говори за Отца. “Ако виждате мен, виждате Отца.” Това е мистичен израз, защото гуру и Бог са като реплика един на друг. Обаче разберете правилно: те не са еднакви, но гуру ни помага да си спомним и да се доближим до Върховния. Затова ако виждате учителя, можете да видите Отца.

По същия начин Махапрабху винаги говори за Божествената Двойка, Радха-Кришна, а самият Той действа като преданоотдаден. Така че това отново е един много дълбок паралел между ролите на тези две личности. Също, ако се опитаме да разгледаме някои от настроенията, някои от думите и изразите на техните учения, какво е казал Исус: “Мога да ви кажа много повече, но няма да разберете.” А Шрила Шридхара Махарадж веднъж, влизайки в стаята си, се обърнал назад и казал: ”Ако само знаехте къде влизам…” Така че много е подобно – има нещо, което ние не знаем, нещо, което не разбираме. Също като учители по дхарма и двамата са много подобни, много близки. Разбира се, детайлите са различни, защото единият е проповядвал пред съвсем простодушни еврейски занаятчии и рибари, така че обкръжението е било едно. А другият бил… разбира се, виждаме мнозина простодушни предани и там, продаващи кори от бананово дърво или подобни неща, но те идват от Неговия антураж, тоест, част са от една по-висша йерархия. Но и двамата проповядват за божествената любов и милост като пътя на истинското избавление – вярата, милостта. Каква е юга-дхармата в Кали Юга? Знаем, че това е възпяването на святото име, но като цяло, като принцип, спасението се основава на милостта. Това е път на милостта. Дори святото име е включено в „Отче наш”. Така че намеци има и ако искате да видите паралелите и подобията, ще ги видите; ако не искате да ги видите, никой не може да ви ги посочи.

Тук е споменато едно специално настроение на Махапрабху, че дните и нощите Му преминавали в скръб. Разбира се, това е голяма книга, ние виждаме и други Негови настроения, когато е щастлив и танцува в екстаз. Но тук се споменава, че е бил дълбоко докоснат от раздялата с Бога. А има някои записки – не е сигурно дали са автентични или не, но това всъщност няма значение – от някои римски войници и пълномощници, описващи Исус Христос. Осанката му е обрисувана като много светла и сияйна, споменава се, че държанието му било такова и такова. Казва се и че рядко се смеел, но често плачел за участта на човечеството. И това е много красив паралел между двамата – единият плаче за човешките същества, понеже са отделени от Върховния, другият плаче за себе си, понеже изпитва раздяла от Божествената Двойка. Така че юга-дхарма са сълзите.

Ала трябва да разбираме тези паралели много вярно и много внимателно. Защото има някои тенденции хората да искат да обединят и унифицират различни неща в една смесица. Това се нарича синкретизъм – когато искат да обединят различни пътища, различни религии. Но ако искаме да направим нещата евтини, това не помага. Защото ако синкретизирате сабджи и халва, това не дава добър вкус. Въпреки че и двете отиват в стомаха и там се смесват, все пак ако разбъркате всичко в чинията, не е толкова хубаво. Така че евтиният синкретизъм не струва. Защото на материално ниво съществуват разлики, и това си има добра причина. Едното е едно, а другото е нещо друго. Но има паралели и има подобия. Защо? Защото идват от един и същ божествен източник. И проблемът е един и същ – ние гнием тук. А те искат да дадат решение на този проблем. И бе споменато, че Той и Неговите предани са като океан от милост – това означава състрадание, нали? А как можете да бъдете истински състрадателни, ако не да споделяте проблемите на останалите, ако не пролеете по някоя и друга сълза за тяхното страдание?

Така че има много фини подобия между ролите, действията, целта на действията и настроенията на тези личности – струва ми се, че това е добра тема за размисъл. И двамата са дошли много близо до човешките същества. Спасителите действат така; с пълната сила на божественото пълномощие, те са готови да дойдат много близо до вас. Затова се казва, че когато чувствате, че сте се приближили към Бога, всъщност е обратното – Той се приближава към вас.

[1] “Чайтаня Чаритамрита”, Антя Лила, 12.1-7