Archives

Calendar

October 2022
M T W T F S S
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




Осъзнаванията, до които отдадените достигат, практикувайки предано служене, са друга една тайна. Затова те не са обществено достояние, вие не бива да рекламирате реализациите си. Но всред подходящия кръг, под водачество, под божествена закрила, можем да разкрием тайните си пред малцина – за да видим дали разбирането ни е правилно или не. Съвършенството на религията е да имаме правилно разбиране за нашето ограничено аз и за божественото.

Въпрос: Какви са характеристиките на пазителят на тайните и на търсачът на тайни?

Тиртха Махарадж: Пазителят на тайните трябва да е мъдрец – такъв, който не създава проблеми на останалите. Макар сам много добре да знае какво трябва да се прави, той е достатъчно търпелив. Има два вида пазители на тайни: единият тип е сладостен, а другият горчив. Горчивият тип е гяни: знае тайните, но е скъперник, не иска да ги сподели. Той казва: „Аз съм се подсигурил. Не ме интересува никой друг!” Сладостният пазител на тайните казва: “Не знам нищо! Не разбирам нищичко тук! Обаче познавам тях – те могат да помогнат; те действат, а аз съм просто техен слуга.” Бхакти Вайбхава Пури Махарадж казва, че най-общо казано ваишнавите са Харибол Сампрадая. Дойде ли философски въпрос, преданоотдадените отвръщат: “Харибол! Хайде да хапнем прасадам!”

Така че Харибол Сампрадаята е сладостният пазител на тайните, а не горчивият. Това обаче не означава, че тези хора са глупци. Не е проблем да сте глупави в началото. Обаче, ако си останете такива, това не прави кой знае каква чест на вашия гуру.

Търсачът също трябва да бъде квалифициран. Разбира се, има множество характеристики, но аз не искам да навлизам в твърде много подробности за пазителя на тайните. А търсачът също следва да притежава качества – той трябва да изпитва копнеж, желание – ала силно, убийствено желание, жадуване. То се нарича на санскрит лобха; ако имаме този стремеж, тогава, разбира се, ще посрещнем и останалите стандарти, ще следваме правилата. Но бихме могли да резюмираме качеството на търсещия в една дума: „да”. Или ако искате да го кажете с две думи: “да, Гурудев”. Търсенето трябва да се поддържа живо.

Дани: Как да го поддържаме живо?

Тиртха Махарадж: Като не го достигаме.

Как да го поддържаме живо? Общувайте с истински търсещите. Общувайте с онези, които наистина искат да го постигнат. Затова се препоръчва да общуваме със светците, да общуваме с преданоотдадените, и особено с онези, които не искат да остават тук, които искат да се завърнат обратно у дома, обратно при Бога.

Обаче има различни нива на общуване. Един ученик може да живее съвсем близо до гуру, но това не означава, че е наистина близо. Докато други може да живеят много далеч, ала при все това да са напълно посветени. И ако връзката е достатъчно интензивна и лична, тогава учителят ще ни остави пространство да живеем, ще ни даде време да опитваме, ще ни дари с дивно търпение да преминем през всички различни степени на своето лично развитие. Защото ако си кратковременен слуга, учителят ще се старае да те държи изкъсо. Ако си дългосрочен слуга: “Добре, можеш да се върнеш по всяко време.” И ако ти му кажеш: “Гурудев, ще се срещнем отново в следващия живот,” той ще ти даде пълната свобода да правиш каквото си щеш. Защото няма нищо по-висше, което един ученик да предложи на своя гуру, от това: “Ще дойда отново.” И така, ако предложите подобна отдаденост на своя учител, внимателно наблюдавайте каква е реакцията му. Ако каже: “О Господи! Пак ли?!” тогава можете да оттеглите предложението си.

Казва се, че съществува един предел, докъдето можем да стигнем със собствени усилия; ала отвъд предела можем да минем единствено чрез една специална сила, и тази сила е милостта. Тя е квантовият скок в преданото служене. Ако получите енергия във верния момент, по правилния начин, в нужната доза, тогава прескачате на по-висше ниво. Но това е истинска метафизика.

Ямуна: Когато някой се чуди дали да направи нещо или не, има четири точки, на които може да се опре: гуру, шастра, садху и параматма.

Тиртха Махарадж: Хридой, сърцето.

Ямуна: Въпросът ми касае онези редки случаи, когато гуру казва едно, а сърцето друго. Знам, че принципният съвет е да се следва …

Тиртха Махарадж: Гуру.

Ямуна: … но може ли ученикът да помоли учителя си да не приема като оскърбление това, че този път ще последва сърцето си, особено след като същата ситуация се е случвала и на самия гуру?

Тиртха Махарадж: Животът на гуру си е негова работа. През какво той е преминал е негова работа. Не бива да подражаваме, а да следваме. Има една дълга история, ала вече е твърде късно; не искам да започвам да разказвам историята, описваща тази ситуация съвсем точно, когато дори полубоговете дошли и казали на ученика: “Просто го направи. Твоят Гурудев постъпваше по същия начин при такъв случай.” Но той в крайна сметка отвърнал: “Не. Той ми каза да не го правя.”

Ала наскоро някои бхакти ме питаха: “Какво да правим ако гуру е прекалено строг?” Дотолкова, че някои преданоотдадени дори се отказали от процеса, защото той толкова страшно ги хокал. И някой каза: “Но аз знам един случай, при който гуру сериозно се карал с един ученик и тогава ученикът рекъл: “Гурудев, недей да бъдеш толкова строг!”, а гуру отвърнал: “О, съжалявам, малко прекалих.” Това е въпрос и на близост. В шастрите се казва: да получиш порицание отгоре не е лесно. С някой новодошъл си много любезен: “Да, Прабху! О, Матаджи, заповядай…” – вежлив си. Но на член от семейството казваш: “Ей, какви са тия безсмислици, които вършиш? Глупаво градско момче!” Вътре в семейството може да се карате на воля.



Leave a Reply