Sharanagati

(от лекция на Б.К.Тиртха Махарадж, 3 септември 2006, София)

Нека сега поговорим например за пада-севанам. Какво е пада-севанам? То включва съвсем простички видове служене. Различни други практики също спадат към него – като например посещаването на святи места, поклонничеството – и други подобни. Но ако извършваме някакво специално служене в ашрама, в храма, то също се счита за пада-севанам. Например когато миете пода на храма – което е съвсем просто служене, не е сложно, не са ви нужни две дипломи за да измиете пода – но въпреки това си има начин как това да бъде направено най-добре. Прабхупад лично бил готов да покаже на учениците си как се мие под. Понеже, нали знаете, западняците не знаят как да правят нещата правилно. Той им показвал, че не става дума просто да се РАЗМАЗВА по пода цялата смет, но миене означава обиране. Това в физическото ноу-хау. Ссъществува обаче и духовно ноу-хау как да се мие пода на храма. Защото това е и медитация. Ако аз мия пода на храма, на практика почиствам сърцето си. Почиствам храма на своето сърце – за да сътворя по-благоприятни условия да дойде Кришна. Затова ние обичаме да чистим храмовете си. Обичаме да са чисти. Каквото отвън, такова и вътре.

И може да си кажете: „А, Гурудев е маниак на тема чистене на пода.” Но разбирате ли смисъла? Да, и вие също трябва да сте маниаци – да поддържате храмовете си колкото може по-чисти. Нали? Чистенето на пода се счита за черна работа – обикновено някакви прислужници чистят. Но ако го вършим като служене към Бога, с дълбоката медитация, че очиствайки тази мръсотия от пода аз почиствам и сърцето си – тогава незабавно това дребно нищо и никакво служене се превръща в чист вид медитация, в акт на себе-осъзнаване.

Това е духовният начин да вършим всекидневните си дела. И отново – става въпрос за качество, до него трябва да достигнем. Тогава каквото и да правим, то ще бъде изпълнено с обич приношение към Господа.

Така ли е? Можем да подобряваме всеки един елемент в този Бхакти-процес. Не си мислете, че няма следваща стъпка. О, шраванам, киртанам – чувал съм го един милион пъти, знам всичко за това. Не, едва в началото сме! Трябва да правим практиките си с все по и по-голяма интензивност.