Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




Beggar

Как да съхраним нашето щастие? Мисля можем да се съгласим, че на практика всички живи същества търсят щастие. Нали, всеки иска да бъде щастлив. Само в скоби да добавим, че това не е най-висшият ни импулс, съществуват и по-високи стремежи. Но щастието е много обичайно желание за всички живи същества. Ако сме начинаещи в науката на щастието, ще се опитваме да намерим щастие отвън – например в притежаването на вещи. Не искам да правя реклама на Сердика Мол, но те се стремят да осигурят всичко за притежателската ви нагласа. И има обещание: “Ако си купите това ще бъдете щастливи.” Това започва да се превръща в психологическа болест, особено за дамите. Ако са напрегнати или малко разочаровани, отиват да пазаруват. Горките съпрузи, някой трябва да плаща сметките.

Но както и да е, ако търсим щастието си отвън, може и да притежаваме неща, ала щастието няма да дойде. Веднъж направили проучване: в средностатистическата къща на запад ние притежаваме по 10 000 предмета. Просто си идете вкъщи и проверете. Досущ като търговски център! А щастливи ли сте? Не, ние знаем, че щастието извира от различен източник.

Може ли да ви разкажа една много емоционална, лична история? Веднъж бях в Индия. Мястото беше свято. Знаете, на светите места има много поклонници, а също и много просяци. И ако прекарате известно време в Индия, получавате нещо като имунизация към някои от страданията на другите човешки същества. Защото наоколо има толкова много сакати и болни хора… Трудно е през цялото време да виждаш, да чувстваш и да изпитваш състрадание. Но онова, което видях в онзи момент, беше шокиращо за мен. Имаше един мъж, който на практика пълзеше на гърдите си. Краката му бяха изпочупени и изкривени, а каквото беше останало от тях беше навито около врата му… Практически той живееше на 30 см. от земята. Не можеше да се изправи, лазеше. Това беше много необичайно, много горчиво – той на практика пълзеше в прахта на останалите. Замислих се какво да сторя. Дали да взема този човек и да го занеса с мен обратно в Европа? Да го откъсна от естествената му среда, осигурявайки му, така да се каже, по-добър живот? Но трябваше да си кажа: не. Най-вероятно не бих могъл да му предоставя по-добро място от неговата родина. Така че не намерих друго решение, освен да дам на този човек някакво дарение. Малко пари. Ала когато се наведох към него, понеже беше на земята, той вдигна поглед и от това напълно съсипано тяло ме погледна едно прекрасно лице! С очи, сияещи от блаженство! Бях поразен и проумях, че е по-добре да преосмисля дълбоко какво е блаженство и какво страдание.

Виждате ли, това е тайната. Ние имаме по 10 000 предмета в домовете си и се оплакваме. Той живее на 30 см. от земята, не притежава нищо, а е напълно щастлив! Той има някаква тайна. Именно тази тайна, тази загадка трябва да научим.

Така че докато си мисли, че щастието идва от притежаването на вещи, това е голяма грешка. Да притежаваш приятели е нещо различно. Приятелите, човешките същества могат да донесат голямо щастие в живота ни. Но, разбира се, могат да ни донесат и най-голямото страдание. Затова трябва да търсим щастието по друг начин, да открием вечната връзка. И това е мистичният път на йога. Ако все повече и повече се доближаваме до изначалната си идентичност, ще долавяме своята вечност, своето съзнание и своето блаженство.

Вечност означава живот. Означава съществуване. Но нима в съществуването без съзнание има някакъв смисъл? Съществуване без съзнание е като краставица. Така че, нуждаем се от съзнателно съществуване. А ако съществуването ни е осъзнато, тогава трябва да използваме съзнанието си, за да потърсим своето вечно щастие.

И така, щастието не идва от притежаването на разни неща. А може би щастието идва от това да се боря за амбициите си? Или да постигам целите си, да налагам мнението си върху другите? Нали, това ви кара да се чувствате много могъщи. Но може ли да помоля да дойдат двама доброволци за една малка демонстрация? Няма да боли. Да, моля! И още един? Заповядайте! Хванете този край на панделката, а Вие дръжте онзи край. Това е като барометър, индикатор за щастие. Сега нека опитаме: ако и двамата сте твърдо решени да постигнете целите си независимо от мнението на другия, дърпайте панделката. Какъв ще е резултатът, какво усещате?

Доброволец: Напрежение.

Тиртха Махарадж: Да. Голямо напрежение! Отпуснете малко, Вие също отпуснете малко. Какво чувствате сега?

Доброволец: Спокойствие.

Тиртха Махарадж: Отпускане, нали? И така, ако много държим на мнението си, ще чувстваме напрежение. Ако сте готови мъничко да отпуснете – успокояване. Ако тази панделка е символ на устата, какво е това? “Аз съм много решителен!” Ако сте готови да отпуснете, това е усмивка. Това е индикаторът за семейно щастие. Ако всеки е прекалено неотстъпчив в мнението си, напряко на всички останали, тогава устните ни са стиснати и много тънки. Когато сте готови мъничко да отстъпите, тогава всички ще са щастливи. Така че как да запазим щастието си? Не бих казал „откажете се”, но бъдете гъвкави, бъдете отпуснати. Много ви благодаря за демонстрацията.



Leave a Reply