Sharanagati

(продължава от предишния брой)

Миговете, в които садху или ришите са ядосани винаги се забелязват. Обаче годините, в които са били умиротворени, не се описват в историите. Защото това е скучно – какво се случва, когато медитираш в някоя пещера? Нищо! Но ако някой смути медитацията ти и раздадеш по някое проклятие наляво-надясно – е, това вече е история! Най-накрая нещо се случва! Обикновено просветление и вътрешен покой – това не са жълтите страници.

За съжаление ние имаме този манталитет на булевардната преса, търсим грозните истории. Затова трябва да сме много внимателни какво четем, какво внасяме в ума си. Защото, например, „Махабхарата” е 100,000 стиха, „Шримад Бхагаватам” е 18,000 стиха. Да кажем, в „Бхагаватам” в десет стиха се говори за проклятие. 15,000 стиха говорят за възхвала, медитация и вътрешен мир. Виждате, това не са жълтите страници, защото лошите новини или интригите са съвсем минимални, а истински красивите божествени истории са болшинство. Ала когато започнат възхвалите, понякога си мислим: “Ох, скучно е. “Толкова си велик, толкова си прекрасен…” Нека да прескочим нататък, където нещо се случва!”

Затова Васудева, Валмики Муни и всички останали велики риши според мен са следвали в най-добрата школа по драматургия – за да поддържат вниманието ви будно. Защото представете си – муните се срещат и всички започват да се възхваляват един друг, да се прегръщат и да припадат в екстаз. Скучно е! Казвате си: “Пак ли припаднаха!? Все старата история. Искам нещо ново! Бхактите се събират, пеят заедно, ядат заедно – и какво?! Дайте ми някаква интересна случка!”

Затова проповедниците разказват истории. Защото покажете ми дори един човек, който да се запали, четейки „Веданта Сутра”. Няма, няма такъв на планетата Земя. Освен съвсем малцина. Затова нашият Кришна е много умен Бог. Той познава природата ни. И е достатъчно хитър да измисля истории, да се намесва в живота ни и е такъв чудотворец, че омайва притъпения ни ум.

Въпрос на Лилаватар: Гурудев, а какво да кажем за очакванията към себе си?

Тиртха Махарадж: Нима има такива?

Това е трудна тема. Защото понякога нашите прекалени очаквания ни водят към лицемерие. Очаквам от себе си да съм по-съвършен, обаче не съм. Дълго, дълго време ние играем роля. Обикновено тази роля е малко по-добра от настоящата ни реалност. Няма нищо лошо в това идеалът ви да е по-възвишен от практиката ви, стига да сте искрени и честни. Защото ако имаме някакви цели пред себе си, това означава, че се доближаваме до някакъв по-висш идеал. Но започнем ли да развиваме навика да скриваме нещо, или започнем ли да играем игри, това е много нездравословно от духовна гледна точка. Кришна казва в „Гита”: “Дори и мъдреците действат според своята природа, така че защо трябва да отхвърлят или отричат тази природа?”[1] Така че в този стих Той приема ограниченията: “Вие имате ограничения, осъзнайте своите ограничения, това, с което понастоящем разполагате, и действайте съответно.” Ала на друго място Той казва: “Ако се отричаш от дадени неща, обаче изпитваш желание, ти си лицемер.”[2] Това е много високо очакване! Обаче Той дава и ключа как да изпълним собствените си очаквания, защото “Аз искам да се отърва от лошите си навици, но те все още са тук.” Тогава как да се избавим от тези обусловености? Той казва: “Чрез по-висш вкус”[3]. Ако имате по-висшия вкус можете с лекота да изоставите по-низшия.

Така че ако нашите очаквания започнат да предпоставят това неправилно, лицемерно настроение отвътре, трябва да бъдем много внимателни. Именно затова общуваме с другите. Защото аз може и да си мисля, че съм велик светец, обаче другите ще ми кажат истината.

Но в позитивен смисъл аз съм напълно съгласен с очакванията, наричам ги цели, програма за този живот. Ако нямате списък с нещата, които искате да направите в този живот, няма да направите нищо. Така че трябва да имаме план за живота – какво да се свърши на практическо ниво, как да изразя вярата си, как да служа на моя Бог. Това е като частен, личен план за пречистване. Това наричам аз очаквания към себе си. “Аз искам да постигна тази цел.” Това е нещо много положително.

И поне едно очакване трябва да имаме към себе си – да нямаме очаквания към другите. В Бхакти Йога има само едно очакване – никакви очаквания. Защото тогава започваме да развиваме навика: “Имам очаквания към себе си, имам очаквания към другите, имам очаквания и към Бога. Той трябва да ме спаси според моя вкус.” Не. Нека Му оставим свободата да ви спасява както на Него му харесва.

Въпрос на Крипадхам: Как да открием своите ограничения? Как да достигнем границите си? И как да бъдем искрени към себе си?

Тиртха Махарадж: О, това е добър въпрос! Как да открием границите си?

Ямуна: Като ги доближим.

Тиртха Махарадж: Да. Стигнете до края. Веднъж имало един санняси, ученик на Шрила Прабхупад. А Прабхупад бил доста взискателен. Възлагал толкова много служене на този човек, че той се разплакал. Хем бил санняси, но заплакал, казвайки: “Прабхупад, това е прекалено много, не мога!” Просто си представете себе си в ситуация, когато духовният ви учител ви дава толкова много служене, че да започнете да плачете. Разбира се, това зависи от капацитета. Защото може духовният ви учител да каже: “Моля те, би ли възпявал светите имена” и вие веднага заплаквате: “О, това е твърде много!”

Но определено садху ни помага да проумеем границите си. А също и вътрешната искреност. Ако сме свързани с този вътрешен водач, това е божествена функция и той ще ни покаже какво е нивото ни, каква е позицията ни.

И една малка смирена забележка би могла да ви е от помощ: ако другите започнат да ви възхваляват – не вярвайте. Недейте да вярвате. Не си мислете, че това се отнася до вас. Каквато и слава да дойде към нас, трябва да я поднесем, да я предадем към парампара[4] – тогава сме в безопасност.

Крипадхам: А как да бъдем искрени със себе си?

Тиртха Махарадж: “Садху-санга садху-санга сарва-шастра кая лава-матра садху-санге сарва-сиддхи хая – Общувайте със светците, защото дори миг в тяхната свята компания ще ви помогне да постигнете най-висшето съвършенство.”[5]

[1] Бхагавад Гита 3.33

[2] Бхагавад Гита 3.6

[3] Бхагавад Гита 2.59

[4] Последователността от учители

[5] Чайтаня Чаритамрита, Мадхя, 22.54