Sharanagati

Докато сме изпълнени с очаквания, ще срещнем и разочарование. Така че ако искате да живеете щастлив и удовлетворен живот, нека жизненото ви мото бъде: “Без очаквания няма разочарование.”

Ние имаме много очаквания, и то обикновено спрямо другите. Например: “Съпругата ми трябва да бъде покорна, добра готвачка, да ми носи изгладени ризи всяка сутрин, освен това да е здрава, богата и умна” – имате дълъг списък с очаквания. След това отваряте очи на сутринта и виждате, че тя не е такава. Но това не е уникална ситуация, не е специфична само за мъжете, защото дамите също имат дълъг списък с очаквания. “Преди всичко моят съпруг трябва да бъде красив като Адонис. След това да е богат като Кувера.” Но внимавайте да не сбъркате, защото Адонис може да не е толкова богат, обаче Кувера е много грозен. Така че бъдете прецизни в списъка.

Или пък имаме очаквания спрямо децата си. Минимумът е детето да стане гений. Но ако може да стане и герой, а също и добър мениджър, и велик, световноизвестен китарист – дълъг списък с очаквания. Дори да си шест-осемгодишно дете, родителите ти разиграват твоето бъдеще, те са предначертали бъдещето ти и нямаш дори един свободен миг. Шест часа в училище, после тичай на плуване, после в гимнастическия салон, после на урок по цигулка, което е ужасно мъчение за повечето деца… И така: “Щом аз трябва да работя по десет часа на ден, за да издържам детето, то също трябва да работи по осем часа на ден! А през уикендите трябва да е много щастливо в моята компания!” Моля ви, дайте им да си поемат дъх! Дълъг списък с очаквания, и когато те не покрият очакванията ви, сте разочаровани.

И така, съпругата ви не отговаря на очакванията ви, семейството ви не отговаря на очакванията ви, затова решавате: “Трябва да се отрека от всички тези относителни, материални неща. Никой не можа да изпълни очакванията ми. Може би съм толкова духовно извисен, че трябва да дам на другите добър урок.” Тогава по много смирен начин започвате да се молите на Господ да ви изпрати някакви слушатели – някакви хора, които са достатъчно смирени да приемат посланието ви. И тогава ще проповядвате: “Бъдете по-търпеливи от стръка трева и от дървото!” Тогава ще започнете да развивате очаквания към хората да покриват тези стандарти. И после ставате световноизвестен гуру-ачария, сатгуруджи и какво ли не. И вече имате списък с очаквания към учениците си. “Преди всичко те трябва да си знаят мястото, но да разпознават също и моята позиция.” И се размечтавате как учениците ще ви слушат, ще изпълняват наставленията ви и ще ценят вашия експеримент. Но не се изненадвайте, ако бъдете разочаровани. И дори да сте световен учител, не забравяйте жизненото си мото: “Без очаквания няма разочарование.” И ще имате много щастлив и удовлетворен живот.

Ямуна: Махарадж, тъй като ти изглеждаш много щастлив и удовлетворен, това означава ли, че нямаш очаквания към нас?

Тиртха Махарадж: Вече не. Знаете, животът е процес на обучение; в началото човек може да има някакви разбирания, обаче Кришна ни помага да дойдем на себе си.

Но встрани от шегата, нима е възможно да се живее без очаквания? Много е трудно. И всъщност очакването на всеки един висшестоящ е благословия. В наши дни е модерно да се бунтуваме срещу очакванията на другите. “Искам да бъда себе си! Досега исках да изпълнявам очакванията на останалите и забравих да живея собствения си живот.” И ако се стремите да нагаждате живота си според очакванията на глупците наоколо, без съмнение аз съм съгласен с такова мнение. Но ако сте благословени да имате очакванията на, да речем, духовен авторитет, тогава това е велик шанс в живота. Защо? Защото вашият духовен учител не пресмята миналото ви, но той има визия за вашето бъдеще. Миналото ви е история, няма го вече. За вас бъдещето ви е мистерия, вие не го знаете. Но някой го знае, някой има виждане. И ако можем да сбъднем това очакване, тогава животът ни ще стане наистина успешен и възвисен.

Затова търсете духовните очаквания! Тогава ще можете да израствате! Ако няма очаквания, не можете да растете. Тъй че трябва да се молим за висшите очаквания към нас. Ако нашият учител очаква от нас да станем първокласни ваишнави, това може и да не е реалност точно сега, но то е нашето светло бъдеще. Затова нека да търсим висшите очаквания! Тогава това ще ни даде много мощен духовен импулс да израстваме.

Манджари: Гурудев, очакването ли е това, което води до разочарование и гняв? В „Рамаяна” и „Махабхарата” четем, че този или онзи садху се разочаровал и прокълнал с много тежко проклятие дори самия Бог! Четох, че Рама е бил прокълнат от един садху при определена ситуация. Това означава ли, че тези садху са имали очаквания или има някаква друга причина те да се ядосват толкова често и да кълнат…?

Тиртха Махарадж: Да се ядосват толкова често?! Може би ние сме изпълнени с очаквания спрямо ришите, че те не бива да кълнат. Защото ние си имаме дълъг списък и за садху. Моят Гурудев трябва да бъде такъв и такъв, много мил, много толерантен, по-смирен от стрък трева, по-търпелив от дърво, така че аз да мога да троша всичките му вейки и клонки, да си бера плодове от него, а той да търпи това. Трябва винаги да разбира мен и моите велики прозрения и проблеми, да насочва цялото си внимание към мен и моя живот… Макар че аз съм един незначителен слуга, но той е толкова велик, че може да притежава тези качества да ми посвещава вниманието си.” Какво да говорим за някоя и друга проклетия?! Само си представете, ако нашият духовен учител е тип риши, който се появява веднъж в живота ти и те проклина. Затова, казах ви, внимавайте с молитвите! Ако се молите за класически тип гуру, ще имате големи проблеми. Риши-муни пристига и следва токов удар. Но ако имате некласически гуру, тогава ще имате дори още по-големи проблеми. Защото кой ще поправя грешките ви? А да проклина – това е много неочаквана практика от страна на един светец. Ала в тези божествени пиеси проклятията имат своята роля. Например, когато нашият любим Махапрабху бил прокълнат, Той приел това за благословия.

Това се случило когато един човек искал да влезе в Неговия кръг. Той потропал на вратата и казал: “Хей, аз пия само мляко, пуснете ме да вляза.” Това е много отречен вид диета – да живееш само на мляко. В началото на живота е естествено, но по-късно ви се приисква да го изоставите и да опитате някаква твърда храна. Обаче когато се върнете отново на мляко, това голямо отречение. Така че този йоги казал: “Аз преживявам единствено на мляко, моля ви, пуснете ме.” Тогава Махапрабху отвърнал: “Не, не това е квалификацията да влезеш тук.” И този брамин Го проклел: “Тогава Те проклинам нито една от материалните Ти амбиции да не се осъществи!” А Махапрабху започнал да скача и да танцува в пълен екстаз: “Аз съм благословен!”

Така че зависи и от вас – дали приемате някое проклятие за проклятие или за благословия. Но същото важи и в обратния случай: понякога се радвате, че сте благословени с нещо, ала сетне разбирате: “О Боже мой, това е било проклятие!” Така че винаги търсете истинския, вътрешния вариант. Понякога благословията идва под прикритие – под прикритието на проклятие.

Понякога то помага на нещата да се случат. Ако историята е малко скучна, проклятието й добавя малко повече енергичност. А после започва да става дори още по-сложно защото разбираш, че това проклятие е било само последица от някакво предишно лошо действие – така че това е като мрежа, никога несвършваща история. Но ако проследим тази история до изначалния й източник, ще намерим Кришна-Говинда. А ако искаме да намерим разрешението как да разрушим проклятието, тогава ще стигнем до маха-мантрата. Така че на практика тази история започва с Кришна-Говинда и завършва с Харе Кришна.

(следва продължение)