Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




care

(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2017 сутрин, София)
 
(продължава от предишния понеделник)
Въпрос: Тъй като все още съм на нивото да очаквам обратна връзка, бих искала да попитам как можем да разберем дали Кришна е приел нашето приношение – ако въобще е наша работа да знаем?
Свами Тиртха: О, добре! Вие сте смирена. Ако сам не мога да преценя, трябва да попитам някой, който може. Ако бхактите са щастливи с храната, която им се сервира, значи тя най-вероятно е била приета от Кришна. Обикновено те са щастливи. Така че най-вероятно Той всеки път приема.
Но винаги помнете онази красива история за Махапрабху – когато вкусил един сладкиш, Той казал: „О, всички познаваме съставките на този сладкиш: захарта, млякото, подправките – всички ги знаем. Но тук има някакъв по-висш вкус. Откъде идва той? Кришна трябва да е вкусвал този сладкиш, затова от досега на устните Му се е появил този необикновен, божествен вкус.”
Така че ако се пречистваме все повече и повече, и ако освен това станем експерти в кухнята, тогава във вещината си ще познавате всичките съставки, а в духовната си чистота ще долавяте божествения по-висш вкус. Това е мистерия, но казва се, че храната се превръща в Кришна. Което означава, че тя в пълнота може да придобие духовни, божествени характеристики.
Въпрос: Как да прилагаме теорията на практика?
Свами Тиртха: Да служим на Бога – обикновено сме далеч от тази реалност. Затова се нуждаем от нещо, от някого, които да са по-близо и по които да можем да преценим.
Един от учениците на Гурудев, когато иска да спомене духовния си учител, не си спомня силните му философски лекции, нито строгото гълчене, което е получавал, нито огромното щастие докато са служили заедно – спомня си как е готвил за своя учител. Нова рецепта! И как Гурудев от време на време надничал в кухнята: „О, какво е това?”
Това е служене.
Животът в преданост понякога е много незначителен. Имам предвид, това, което ти обяснява същината на живота в преданост, понякога е много незначително. Но мисля, че сме големи късметлии, ако имаме няколко проблясъка като този.
Същото е и с мантруването. Мантруването е лична медитация, също е приношение към Бога и знаем, че то е нашата главна практика. Обикновено предлагаме това мантруване като служене. И понякога Той го приема – тогава ще почувствате: „Днес това не беше моето мантруване. Днес Той го прие.”
Мисля, че всички сме изпитвали какво означава действително безкористно и спонтанно да дадеш нещо като любящ дар, като любящо служене. Не е чак толкова сложно, съвсем човешко е. В това е красотата на този процес – че най-обикновените човешки дейности можем да ги осветим, да ги въвлечем в служене.
(следва продължение)


Leave a Reply