Sharanagati

Повечето от вас са бащи и майки. Така че знаете как се празнува рожден ден, как да зарадвате децата – кипи подготовка през целия ден; дори още отпреди това сте започнали да купувате различни подаръци; правите торта и криете всичко от детето. Най-сетне, когато всичко е готово, повиквате го в стаята и тогава му разкривате тайните. Така рожденият ден се празнува по много личен начин. Един рожден ден – или какъвто и да било случай – може да се празнува на теория, както е описано в книгите по етикет, както е редно да се направи според всички правила и предписания. Но в действителност теорията трябва да се приложи на практика.

Нека най-напред се опитаме да помислим и да помедитираме над това как Кришна идва по официален начин. Тогава ще видите как един ден е достатъчно дълъг,  за да се дойде от теорията към практиката. Да започнем с общата теория:

 „Когато и където има упадък на религиозната практика и нерелигиозността вземе връх, Аз идвам лично, о потомъко на Бхарата.”[1]

Това е общият принцип. Защо и кога идва Господ? Когато дхарма, или религията, е в упадък, а нерелигиозността има надмощие. Бихме могли да си речем: “Ами нека да бъдем нерелигиозни, защото тогава ще можем много бързо да призовем Бога.” Така е, Той ще дойде скоро, обаче с гръм и мълнии. По-добре да го поканим по друг начин, та да дойде свирейки на флейта и пасейки кравите. При все това, да имаме информацията и да знаем, че Господ идва, когато е необходимо – това е голямо облекчение за практикуващите. Защото не сме оставени сами. Не е така, че Господ е създал света и след това го е изоставил: “Оправяйте се както можете!” Не, Той се грижи и от време на време упражнява cвоята власт, както и милостта си.

Понякога людете дотолкова се обезсърчават, че имат усещането: “В тази ситуация само Бог може да помогне! Той трябва да дойде!” Затова му се молят да се яви. Ала нима можем да сътворим всеобщ упадък на религията? Нима сме способни да причиним цялостен подем на нерелигиозността? Защото тук Той говори за всеобща, повсеместна ситуация: “Когато има глобален упадък на религията Аз ще дойда.” Можете ли да сътворите глобално западане на религията? Не, разполагате само със собствения си личен живот. Така че не можете да създадете общите условия, за да принудите Бог да се появи. Понякога сме способни да опустошим собственото си сърце и душа, да нанесем поразии в собствения си мъничък живот – до такава степен, та само Господ да може да разреши проблемите, които сме си създали. Но когато се намеси божественото, настъпва голяма промяна. Всички неблагоприятни обстоятелства се променят. Променят се времето и пространството, измеренията. И ненадейно адът се превръща в рай.

Как се случва това е описано в следващия стих. Защото той гласи: “Във всяка епоха Аз лично идвам, за да спася благочестивите и да унищожа безбожниците, а също и да възстановя религиозните принципи.”

„От време на време Аз идвам отново и отново, защото зная, че има тенденция към упадък. Въпреки всичко, не се отказвам от надеждата и не изоставям задължението си да ви помагам – затова идвам от епоха на епоха.” Това е причината, поради която Той идва – да спаси благочестивите и да победи безбожниците. И двете групи ще видят пришествието му. Той идва за благочестивите, както и за неблагочестивите. Сега е времето да изберете страна. Защото Бог може да покаже различен облик. Той има безброй лица; едно е много сладостно и пленително, а друго по-скоро строго.

Това е общият принцип: “Аз идвам от време на време, за да поправя грешките и да помогна на онези, които се нуждаят.” Това означава, че чрез божественото въздействие всички грешки могат да бъдат поправени. Затова трябва да станем садху, понеже Той идва, за да освободи светците.

Ето защо и как идва Бог на земята. На същия принцип можем да Го поканим в своя живот, в собствения си личен живот. Затова ще разгледаме тези два аспекта: как от общото да стигнем до специфичното; от теоретичното да стигнем до личното; от таттва да стигнем до раса. Това е величава пътека – да се дойде от общото към конкретното. И аз пожелавам на всички ни успех в извървяването на този път, в преминаването от таттва към раса, от истината към радостта.

Въпрос на Кришна-катха: Колко нерелигиозен трябва да стане светът, та да дойде Господ? Защото ми се струва, че той и сега е достатъчно нерелигиозен. Или това се случва само от юга на юга?

Тиртха Махарадж: Едно от имената на Кришна е Триюга – Който идва в три епохи. Но ние имаме четири юги. Тъй че, скъпи Вясадева, има някаква грешка! Четири юги, пък трима аватари – не е редно! Ала няма грешка в тази система. Защото можем да съзрем присъствието на Бога по много, много начини. Той може да идва като юга аватар само понякога, обаче божественото присъствие на практика е постоянно. Той наистина присъства тук, наистина присъства във Вриндавана, но ние трябва да добием качествата, с които да видим, да го усетим. Затова истинското ни задължение не е да изучаваме защо, кога и как идва Той, а да се квалифицираме така, че да можем да Го съзрем. И да създадем такава обстановка вътре в себе си, та да може Той завинаги да заживее там. Тогава е абсолютно второстепенно какво се случва навън – дали е Сатя-юга, или Кали-юга, или срищи[2], или пралая[3] – няма никакво значение. Защото лотосовият трон на сърцето ви е пречистен и Той седи там, Божествената Двойка седи там. Затова от теорията стигнете до практиката. Защото, каква е ситуацията в света навън – това е теория; ала практиката е доколко чисти сме ние, за да долавяме присъствието на Бога, да не Го пропускаме.

В следващият стих се казва: „Оня, който познава трансцеденталната природа на Моите появявания и дейности, след като напусне тялото си не се ражда повече в този материален свят, а достига Моята вечна обител, о Арджуна.”

Онези, които знаят, ще прозрат. Един въпрос е дали можете да живеете с Кришна или не? Но това е таттва. Раса означава, че в раздялата с Него незабавно бихте загинали. Така че от таттва трябва да стигнем до раса. Теоретично можем да кажем: “Да, аз мога да живея с Кришна.” Ала истински отдадената душа не би имала сили да промълви: “Аз не мога да живея без Кришна”, защото междувременно ще издъхне. Това е големият въпрос… Обикновено хората си мислят, че любов значи “Мога да живея с този човек.” Но всъщност любов означава “Без него по-добре да умра.”

При все това, дивната природа на Божието пришествие е тайна. Обаче познаващите тайните ще я прозрат и ще постигнат вечната обител на Бога. Затова трябва да станем практикуващи, за да се превърнем във визионери, в пророци, в пазители на тайните.