Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 10.05.2017 сутрин, София)

(продължава от предишния петък)

От вашето тапас, от вашето страдание, така да се каже – ако го разберем по този начин – другите също могат да се възползват. Да речем, за един баща е един вид тапас, един вид дисциплина да изкарва пари за семейството. Но всички останали членове на семейството се наслаждават на ситуацията. Синът ви никога няма да ви запита: „Хей, татко, колко трудно беше да се грижиш за прехраната ни?” Никога няма да попита, а просто ще каже: „Трябва ми това, трябва ми онова.” Така че от вашето тапас, от вашето отречение, другите получават добруване. Виждаме това в ежедневния живот.

Но същия принцип можем да приложим и в духовен смисъл. Просто се замислете: колко много светци, колко много предани, колко много йоги са се наели с тапас, за да можем ние да седим тук. Те са посветили живота си, за да павират пътя за нас. Това ни задължава да продължаваме да следваме техния пример. Направете някаква жертва, за да могат другите да получат облагите. Тогава тъй нареченото ви „страдание” се променя, то се превръща в приношение.

Или вземете примера с Исус Христос – той бил готов да умре на кръста, но спасявайки цялото човечество. Така че страданието носи добро на другите. Може да не донася добро лично на самите вас, но ако поднесете своята дисциплина, своето страдание, своята жертва в тази божествена пиеса, те ще намерят правилното си място. Ние вършим своето мъничко служене в лотосовите нозе на Бога, поднасяме го там. Там е коренът на цялото битие. А ако поливаме корена, цялото дърво се облагодетелства. Аз се трудя усилно да донеса водата, но от това цялата вселена добрува – хубаво е! Защото някой е носил вода и за моето добро. Това ни обвързва заедно. Ние споделяме един и същ дълг.

Затова толкова често говорим все това: „служене, служене”. Какво е това служене? Ето го служенето – да живееш за другите, да посветиш себе си за благото на другите, да го кажем съвсем практично. Саможертва, да забравиш за себе си – колко милиони пъти сме чували това? А най-лесният начин да забравиш за себе си е ако се влюбиш. Тогава мислиш за любимия си. Не е ли така?

Санатана: Това е правилният начин да се влюбиш. Ако мислиш за себе си, не е правилният начин.

Свами Тиртха: Защото тогава още не си влюбен. О, всъщност си влюбен в себе си. Затова нека се влюбим в Бога, в божественото! Защото тогава никога няма да бъдем разочаровани. И тогава е толкова лесно да се правят всякакви жертви. Обикновено как мъжете се опитват да запленят сърцето на своята любима: „О, скъпа моя! Ще ти сваля звездите!” Всеки знае, че няма да го направят. Но дамите с голяма наслада слушат подобни думи: „Ще направя невъзможното за теб!” И наистина сте готови да го направите! Това е илюзия. Но именно такава невъзможна илюзия трябва да изпитваме по отношение на божествената връзка. „О, мой Господи! Ти очакваш от мен да бъда добър предан! Добре, казвам да, ще го направя, макар да е невъзможно.”

Така че, тапас. Сега виждате ли едно различно значение на тапас, различно значение на страданието? Струва си да се страда – ако е за доброто на другите, ако е приношение, ако е начин да се доближим до по-висшата реалност. А после, когато се обърнете и погледнете назад, ще речете: „В началото си мислех, че всичко е анандам. Междувременно почувствах, че е тапас, но сега виждам, че е било изцяло анандам.”

(следва продължение)