Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 06.01.2019 вечер, София)

(продължава от предишния петък)

Асато ма сат гамая! Тамасо ма джйотир гамая! Мритьор ма амритам гамая! Този текст идва от Упанишадите. Упанишад означава „тайно учение“, но също така означава и метода, по който се добива знание. Упанишад значи „да седиш близо до извора, да седиш близо до учителя“. Трябва да намерим верния източник на информация, за да бъдем правилно научени. 

Защото, както гласи първият ред, асат – „От асат, от нереалното, отведи ме към реалността, към сат.” Знаем сат, сат-чит-ананда. Сат е „реално“, сат е „съществуващо“, сат е „позитивно“ – нещо, което не намалява; нещо, което е истинско. А как да разберем кое е истинско? Понякога неистинското ни помага да осъзнаем кое е истинско. Веднъж срещнах един много особен учител. Беше много мъдър човек, практикуващ суфи, същевременно много добре запознат с йога и с други традиции. Той каза: „Щом има фалшив дервиш, бъди нащрек – значи има и истински”. И добави: „Някога да си виждал фалшива 75 доларова банкнота?” Отвърнах: „Не, не съм виждал фалшива 75 доларова банкнота”. „Защо? – запита той – Защото не съществува и истинска 75 доларова банкнота. Обаче виждал ли си фалшива 100 доларова банкнота? Възможно е да видиш, понеже има и истинска такава.” По същия начин, ако виждаме лъжовното, ако виждаме асат, нека сме внимателни – това означава, че има истинска версия, че има и сат. Затова се молим: асато ма – от нереалното – сат гамая – помогни ми да достигна сат, реалността. „От нереалното води ме към реалността.” Прекрасно! 

Вторият ред гласи: тамасо ма… тамас е „тъмнина“. „От тъмнината отведи ме в светлината.” Това е съвсем очевидно. Тъмнината обикновено е съвсем практичен символ на невежеството. Защото ние всички търсим просветление, нали? Но със заслепени очи как можем да постигнем просветление? Затова от мрака трябва да стигнем до светлината. Кое е по-силно – светлината или тъмнината? Очевидно е, че светлината е по-силна. Защото всъщност тъмнината няма позитивна реалност. Тъмнината е асат. Тъмнината можем да я разберем само в отсъствието на светлина. В присъствието на светлината не можеш да разбереш какво е мрак. Невъзможно е. Но липсата на светлина незабавно извиква мрака. Така че мракът зависи от светлината, но светлината не е зависима от мрака. Без значение колко тъмнина искате да внесете в тази стая, ако тук има дори една малка свещичка, никога няма да успеете. Затова „От мрака отведи ме в светлината”. 

И накрая „От смъртта отведи ме към вечността”. Мисля, че това отново е съвсем очевидно. Както мракът няма никаква позитивна реалност, можем да кажем, че смъртта, или ограничението откъм време, няма никаква позитивна реалност. Смъртта е асат – тя не съществува, не е реална. Докато вечността е сат, тя има позитивна реалност. Отново можем да кажем, че в светлината на вечността можем да разберем това ограничение, наречено смърт. 

В Упанишадите е казано още и че чрез знание човек може да надмогне смъртта, а чрез мъдрост може да постигне вечен живот. Звучи като че е едно и също; тогава защо се повтаря? Защото е различно. Посредством знание можете да надмогнете ограниченията на времето, можете да победите смъртта; но това е само отрицание на тези ограничения. А позитивния смисъл на вечността можем да постигнем единствено посредством мъдрост, реализирано знание. Затова е различно; знанието и мъдростта донасят различни резултати. 

А след това свещените учения анализират тези стихове и казват: където текстът гласи: „От нереалното отведи ме към реалността”, всъщност това означава: „От смърт води ме към вечност”. Където текстът гласи: „От тъмнината отведи ме към светлината”, всъщност това означава: „От смърт води ме към вечност”. И където текстът гласи: „От смърт води ме към вечност“, това си означава: „От смърт води ме към вечност”. Така че това е мъдрост: от нас не се очаква кой знае колко, просто да разберем това кратко послание. Освобождавайки съзнанието си, освобождавайки своя ум, можем да постигнем духовните си цели и стремежи. 

(следва продължение)