Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




Gopi-Gita

Въпрос на Манджари: Искам да попитам за страха. Съществува ли страх в духовния свят? И каква е разликата между него и материалния страх?

Тиртха Махарадж: Хм. Историята се повтаря. Преди двадесет и пет години някой зададе същия въпрос на Гурудев. Може ли да повторя това, което чух на онази лекция? Но въпросът беше малко по-специфичен. Въпросът гласеше: “Гурудев, знаем, че животът е страдание. Обаче в шастрите, в „Кришна Бук” можем да прочетем, че гопите страдат толкова много от раздялата с Кришна, че умират! Тогава каква е разликата между духовен живот и материален живот – навсякъде страдание.” Тогава Гурудев започна да обяснява: “О, има голяма разлика между двете! Защо? Защото материалното страдание е ограничено и в даден момент ще свърши. Духовното страдание е безгранично и никога няма да свърши!” Така че ние бяхме „успокоени”. Доволни ли сте? Направили сте погрешния избор.

Но встрани от шегата – кое е по-интензивно чувство – щастието или страданието?

Манджари: Страданието.

Тиртха Махарадж: А кое е най-висшето измерение в живота?

Ямуна: Интензивността.

Тиртха Махарадж: Тогава, щом търсим интензивността, нека сме готови междувременно на малко страдание. Това е философия. Между раздялата и единението, раздялата е по-силна. Махапрабху я е прославил като най-висшия принцип, най-висшето постижение. Вие също можете да видите и да почувствате какво е когато сте заедно с бхактите и когато не сте. Много е хубаво да се радваме на компанията на бхактите, обаче е по-интензивно когато сме разделени.

Същото е казала и Кунтидеви. Тя се молела за повече страдание. Защото рекла: “Всеки път, когато се намирахме в много трудна ситуация, можех да се моля толкова дълбоко, толкова искрено. Усещах Те толкова близо до нас. Сега всичко е наред, изгнанието свърши, спечелихме войната, възвърнахме си властта, всичко е наред, обаче къде си Ти?! И къде съм аз?!”

Но не се тревожете, това е щастливо страдание. Удовлетворяващо.

Въпрос на Крипадхам: Моят въпрос е свързан с въпроса на Манджари. Какво е настроението на страдание в материалния свят и какво е настроението на страдание в духовния свят?

Тиртха Махарадж: Настроението на страдание в материалния свят е обнадеждено. Естественото духовно страдание е безнадеждно. То е опустошително. А кой е най-добрият пример за това? Махапрабху. Той е като златен вулкан от божествена любов. И магмата, изригванията са толкова диви, че почти те погубват, ала в същото време са толкова сладки, че те съживяват. Ние не можем изобщо да разберем природата на божествените чувства със своите ограничени материални сетива. Точно както е много трудно да се разбере божествената любов по преживяванията на материалната „любов”, по същия начин е много трудно да бъде разбрано духовното „страдание” въз основа на материалния опит. Защото тук принципът е, че всеки се стреми да извлече повече щастие и всеки се опитва да избегне страданието. Обаче какво казват гопите на Кришна?

Съдбата на човека е написана на челото му. Количеството страдание и щастие са предопределени – колко ще получиш. И без значение колко се стремиш да избегнеш страданието и да спечелиш повече щастие, то ти е писано. Затова другата сутрин, като се погледнете в огледалото, разгледайте челото си, какво пише там –преди арати и след арати. Преди виждате хоризонтални линии. След като си нарисувате тилака, виждате вертикални линии. Така че има шанс да пренапишете съдбата на челото си.

Но тогава гопите добавили: “Може би такава е нашата съдба? Но не сме очаквали, че ще е толкова тежка. Раздяла с любимия… “Атах шри-кришна-намади на бхавед грахям индрияйх севонмукхе хи джихвадау сваям ева спйуратй адах – Човек не може да разбере името, формата, качествата и забавленията на Кришна; не можем да ги разберем с ограничените си материални сетива. Севонмукхе – но ако имате това настроение, това отношение на сева, на служене, тогава ще разберете.”[1] Той ще ни го разкрие. Затова ние се стараем да прилагаме този метод, стремим се да развиваме посветеността си; затова се опитваме да извършваме практиката си, садхана, и се молим за благословиите на Върховния.

Въпрос на Крипадхам: Тъй като ние не сме абхай, не сме безстрашни, от какво трябва да се боим?

Тиртха Махарадж: Мога само да цитирам един от духовните си братя, който беше написал в книгата за вяса-пуджата на Гурудев: “Моля се на Кришна да мога живот след живот да не изгубвам гледката на отпечатъците от твоите стъпки.” Така че можете да се боите да не забравите Кришна. Да не изоставите доброто общуване. Но ако сте под божествена закрила няма страх, единствено осъществяване. Ако можете да се откажете от вторичната си природа, от материалната природа, която сте придобили, тогава автоматично се установявате в първата си, изначална природа. Тогава няма страх. Затова Шрила Шридхара Махарадж казва, че духовен живот, духовен напредък означава, че от земите на страха стигате до земите на посветеността. Това е разстоянието, което трябва да изминем – от земята на страха трябва да дойдем до земята на отдаването. Моля ви, запишете го, защото това е много важно. Недейте да забравяте: нашият процес ни води от областта на страха в света на блаженството и щастието.

Въпрос на Гиридхари: Гурудев, лесно е да разберем страданието в материалния свят. От една страна има страдание, от друга страна има щастие – като захарчето и тоягата. Смисълът е ясен – ние се учим. В духовният свят какъв е смисълът на страданието? Единствено да се вкуси това сладко страдание или има нещо скрито зад това, някаква цел, някакво усъвършенстване, както е тук?

Тиртха Махарадж: Да, материалното щастие и страдание са като съвсем базисно обучение. Това е добро, това е правилно, онова е неправилно. Действие – последица. Духовното небе е различно. Това не е кармичната мрежа от действия и последици, това е въпрос на раса.

Но не бива да имаме неправилно виждане за духовното небе. То не е място на страдание. То е място на вечно щастие, блаженство. Така че дори страданието там е блажено. Затова казах, че не можем действително да разберем божествената природа, божествения принцип.

В Гокула Вриндавана, в земната Вриндавана, раздялата съществува. Но в Голока Вриндавана е по-скоро самбхога, по-скоро е среща. Ако съществува раздяла, причината е единствено, за да усили вкуса на единението.

 

 

[1] Бхакти Расамрита Синдху 1.2.234



Leave a Reply