Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 05.01. 2011, София)

(продължава от предишния петък)

 Въпрос на Лила Аватар: Мога ли да добавя нещо към въпроса на Кришна Прия, засягащ духовното име? Наблюдавайки рождените имена и духовните имена, можем да видим, че много често, ако не винаги, една-две букви в началото на имената са същите. Какво означава това?

Свами Тиртха: Обикновено ачариите правят така. Защо? Защото ние се отъждествяваме с имената си; името е нещо много съкровено за нас. Дори цивилното име, фамилното име ни задава програма; и за последните десет, двадесет, тридесет, четиридесет години сме се идентифицирали с тази програма. Не е нужно да отхвърляме всичко от дотогавашния си живот, а трябва да го обогатим. С каквото разполагате – добавете още и по този начин то ще стане по-божествено, ще се доближи до божественото служене.

И така, името ни помага да намерим пътя си. Ако не знаем кое какво е – кой обект с кое име е назован – тогава сме изгубени. Ето колко важно е да има имена!

Веднъж провеждахме церемония по даване на име в едно семейство. Те имаха шест деца, всяко от които беше родено на различен континент. Виждам, че идеята ви се нрави! Децата вече бяха отраснали – не бяха бебета, а на по няколко години. След церемонията едно от момчетата дойде при мен и попита: „Сега старото ми име вече няма ли го?” Беше доста изплашен. Тогава осъзнах, че това е била неговата идентичност. Името ми – това съм аз, един вид. Затова категорично отвърнах: „Не, не, не! То пак си е твое! Просто трябва да добавиш малко слънчева светлина към името си!” – Мисля, че духовното му име беше Сияйна Светлина или Слънце – нещо такова.

Така че името е много важно за нас. Затова, понеже се отъждествяваме с имената си, обикновено нашите учители уважават името, което ни е било дадено, и го обогатяват, придават му още смисъл.

Въпрос на Манджари: А в случаите, когато новото име е напълно различно от предишното, това означава ли, че изхвърляме миналото и започваме наново?

Свами Тиртха: Тъй или инак трябва да започнем наново. Каквито грешки сме допускали, каквито недостатъци сме имали, трябва да се отървем от тях. Отъждествяването с това, така да се каже, ново име, ни помага да влезем в тази нова роля, нова фаза в живота. И както ви казах, въпросът е в качеството на програмата, на целта – не задължително в звуците и буквите.

Например, веднъж един младеж дойде на наша програма. Беше открита лекция; той просто взе караталите и започна да свири съвършено, въпреки че идваше за пръв път! Помислих си: „Колко интересно” и му казах: „О, много хубаво! Защо не дойдеш следващия път в ашрама?” Той отвърна: „Добре, мога да дойда!” И следващата седмица дойде. Като се представи, каза: „Името ми е Бога.” Това беше фамилното му име. Незабавно сякаш ме удари мълния и почувствах: „О! От бхога трябва да направим прасадам”. От бхога, което е непредложената храна, можете да направите прасад, осветена храна, чрез приношение. Така че аз почувствах: „Това момче трябва да го преобразуваме в прасадам, милост Божия.” Така и стана. Така че понякога дори в цивилното име Кришна дава намек.

Манджари: Как се казва той?

Свами Тиртха: Джаганнатх Прасад.