Sharanagati

Истинското знание е да виждаме не само фрагментите, но и цялостната картина. Представете си, че се приближавате твърде много до някоя картина. Ще виждате всички най-дребни детайли, но няма да имате идея за цялата картина. Започнете ли да се отдалечавате, обаче, от известно разстояние картината ще е съвсем ясна. Отдалечите ли се още повече – отново ще изгубите отчетливата й яснота. Картината толкова ще се смали, че няма да можете да я различите. И така, нуждаем се от известна дистанция, за да добием пълна представа. Това означава, че възприятията ни са ограничени. Докато се намирате в тялото на практикуващ, садхака-деха, запазвайте тази дистанция. Но достигнем ли съвършеното състояние, дистанция вече няма.

Трябва да насочим вниманието си така, че да виждаме не само фрагментите, но да възприемаме цялата картина. Погледнато от обратната страна, трябва да имате толкова остро зрение, че да виждате не само цялостната картина, но също и детайлите. Как да разбираме това? Най-напред научаваме, че съществува Върховен Бог, Кришна. Точно както ако отидете на излет в планината. Виждате най-високия връх и той ви зове: „Ела!” И така, поемате на път и продължавате да виждате най-високия връх, своята цел. Но скоро разбирате, че най-напред трябва да изкачите един по-малък хълм. А по-нататък има долина. Вървите нагоре и надолу, нагоре и надолу, но заветният връх все е пред погледа ви. Това е вашата погрешна концепция: върхът и аз! Или: аз и върхът! По-късно започвате да забелязвате, че има и други, които също вървят по пътя с вас. Някои крачат бързо, други се мотаят назад. Още по-късно ще започнете да обръщате внимание и на малките тревички по пътя… Така ще имате по-детайлна картина, но целта ви пак ще остава пред вас.

Същото се случва и в духовния живот. Най-напред научаваме, че съществува Върховен Бог, Кришна. Кришна и аз. Или: аз и Кришна. Двамата сме добра комбинация. Малко по-нататък се оглеждате и си казвате: “О! Има Кришна, но има и гуру.” Трета личност. “Добре, Кришна е велик, затова мога да Му се отдам. Добре, гуру също е велик, разбирането за гуру е доста висша концепция, мога да изпитвам отдаденост и към него. Казват, че е необходимо – ще го направя. Мога да стана украшението на неговата мисия.” Обаче това означава, че не съм видял кои крачат редом с мен. Защото има и други, които вървят по пътя. Наричат ги ваишнави. “Съществува Бог – добре; съществува гуру – добре, приема се; но ваишнавите – що за чудо?! Каква е нуждата от тях? Светата троица – Бог, гуру и аз – това е достатъчно! Защо трябва да има и други в тази картина?” Значи не сме осъзнали, че трябва да извървим този път заедно с останалите. Трябва да имаме отдаденост към всички бхакти. А също и към всички бъдещи бхакти. Защото има два вида хора – бхакти и не-бхакти, обикновено използваме такова разграничение. Обаче трябва да променим виждането си: има само два вида хора – които вече са се отдали, и на които предстои да се отдадат. Така че трябва да служим на всеки настоящ и бъдещ ваишнава. Защото Кришна казва в „Шримад Бхагаватам”: “Все едно изливате приношенията си в пепелта ако Ме ми се покланяте в храма, но пренебрегвате Моите живите същества.” Това е груба грешка, ясно посочена от Кришна. “Ако се опитвате да Ме боготворите формално, официално, ала пренебрегвате Моите създания, Аз няма да приема вашето обожание.”

А защо се сравнява с изливане на приношенията в пепелта? Защото ако хвърлите нещо в пепелта, полза няма. Хвърлите ли го в огъня, то ще изгори. Жертвеният огън създава връзка между това състояние на съществуване и по-висшето състояние на съществуване. И каквото донесем и хвърлим в огъня, то ще достигне до по-висшите авторитети – желанията ви, а също и вашата карма. Така че най-напред трябва да жертваме за Върховния Бог, после, добре, можете да жертвате и заради себе си, а можете също така да пожертвате, да изгорите греховете си. Затова жертвата пречиства атмосферата. Тя пречиства и енергиите ни. Пречиства съществуването ни.

Въпрос на Премананда: Гурудев, случаят с нашия Черни Връх тук, във Витоша, е специален, понеже той не се вижда отдолу. Върхът, който се вижда, не е Черни Връх. Как бихте коментирали подобна ситуация? Може ли това да се случи и по нашия път?

Тиртха Махарадж: Особено когато е покрит с бял сняг. Тогава няма да видите Черния Връх. Кришна е черен, но в картината има и някой, който е бял.