Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




(от лекция на Свами Тиртха, 10.05.2017 сутрин, София)

(продължава от предишния петък)

„Умът прави така, че живото същество да броди из материалния свят през различни форми на живот. Така живото същество бива въвлечено в светски дела, приемайки различна форма – като човек, полубог, мисли се за дебел или слаб, и така нататък. Мъдрите учени считат, че от ума зависи какво тяло ще получи душата. Той се явява причина както за робството ѝ, така и за освобождението ѝ.[1]

И така, тялото се оформя според ума. Забелязали ли сте, че художниците винаги рисуват себе си? Като автопортрет. Как така? Леонардо да Винчи има какво да каже по въпроса. Той също е забелязал, че на практика художникът винаги обрисува себе си. И е дал според мен много добро обяснение на това. Той казва: първият скулптор на тялото е умът, душата. Душата е влюбена в даден облик и в съответствие с него оформя тялото, кара го да изглежда като вътрешния отпечатък. И душата е толкова удовлетворена от този образ: „Най-сетне това е моето творение!”, че когато после, вече въплътена, ѝ се налага да създаде друг образ, той повтаря същия. Затова когато рисувате, рисувате самите себе си, понеже душата е нарисувала облика ви и вие ще повтаряте тази картина. И тук това е подкрепено. В съответствие с ума ще получите и тяло. Много е интересно как го повтаряте отново, и отново, и отново.

Затова е необходимо да дадем на ума си добър отпечатък. Всички се нуждаем от примери, от герои. Тогава незабавно, от само себе си ще действаме като нашия герой. Казват, че образованието е просто да се дава пример, нищо друго. Така че думите всъщност не са необходими на практика. Децата ще попият вашия пример. Вие казвате: „Дръж се прилично, недей да пушиш!” и после излизате навън с цигара. Това няма как да проработи! Работи единствено примерът. Защо? Защото вие сте героят за вашето дете.

Но ние също се нуждаем от герои и по автоматичен начин ще подражаваме на примера. „Ако моят герой обича банани, и аз ще ги обикна, макар да ги мразя.” Защото искаме да се отъждествим. Но ако имаме духовни герои, тогава започваме да следваме добър пример, започваме да оставяме добър отпечатък в ума си. И в края на краищата, ако прилагаме в духовните си медитации тази готовност да се отъждествяваме, тя се превръща в инструмент за духовно освобождение. Например, ако възприемете за духовен идеал дадена личност, да речем Нанда Баба, ако го приемете за архетип и започнете да медитирате над неговите дейности, над неговите взаимоотношения с Кришна, можете да развиете нещо подобно – благодарение на готовността да се идентифицирате с един добър пример.

Затова Шрила Прабхупада казва: „Точно както е причина за обвързване, умът по същия начин е и причина за освобождение.” Защото умът неминуемо се нуждае от обект, от тема. Той се прикачва към нещо. Ако му дадете нещо духовно, ще се прикачи за него.

„Когато умът е погълнат в удовлетворяване поривите на сетивата в материалния свят, душата се принуждава да води обусловен живот и да страда. При все това, когато умът се откъсне от своята привързаност към материалното наслаждение, той става причина за освобождението. Ако пламъкът на кандилото не изгаря фитила по правилния начин, кандилото почернява, но ако същото кандило бъде напълнено с гхи, то ще дарява с ярка светлина. По подобен начин, когато умът е затънал в материално удовлетворяване на сетивата, той причинява страдание на душата, ала когато е непривързан към светските удоволствия, той позволява на душата да засияе с неповторимия блясък на Кришна съзнание.[2]

Мисля, че тук е даден много добър пример. Ако способностите, които са ни дадени при раждането, посредством материалните компоненти, с които разполагаме – ако ги използваме правилно, те ще ни донесат добро. Ако ги използваме неправилно, ще създават проблеми.

[1] „Шримад Бхагаватам”, 5.11.7

[2] „Шримад Бхагаватам”, 5.11.8



Leave a Reply