Sharanagati
Collected words from talks of Swami Tirtha(продължава от предишния петък)
Нашата цел е да превърнем ума си в свой приятел. Умът трябва да бъде свързан с нещо, тогава ще е удовлетворен. Ако мислите ни, волята ни и чувствата ни са свързани с божествения извор, ще имаме умиротворен ум. А за да проверим дали умът ни е овладян или не, трябва да срещаме предизвикателства. Затова е много полезно да се натъкваме на предизвикателни ситуации. Защото ако в подобни опасни или рискови положения не губите покоя на ума си, тогава тестът е преминат и самоконтролът е доказан. Да ви дам ли един пример, или може би два? Единият е история, другият е истинска история. Но кой е по-истински, не зная.
Относно трудността да се владееш. Имало един човек и не щеш ли, в чифлика му се появил дракон, ужасяващ дракон. Той поискал да избяга: „Този дракон ще ме убие, ще ме изяде. Къде да се скрия? Искам да избягам!” Помислил си: „Ако се скрия в стаята, той ще влезе вътре, ще изгори цялата къща и накрая ще ме изяде. Ако отида в обора, ще се случи същото. Къде да намеря подслон?” Най-сетне решил: “Трябва да скоча в кладенеца! Драконът не може да влезе в кладенеца, така че там ще бъда в безопасност, пък има и вода, така че дори той да бълва огън в кладенеца, ще мога да го неутрализирам с водата.” Така той скочил в кладенеца, а знаете, там има кофа и въже, така че висял на въжето, без да стига до водата. Рекъл си: „О, толкова съм на сигурно! Толкова съм спокоен. Драконът си реве там навън, а аз съм в безопасност тук долу.” Само си представете себе си в усойния кладенец. Поглеждате нагоре – дракон! Но като поглеждате надолу виждате друга опасност – голяма черна змия. Не сте очаквали, че в кладенеца ви се крие черна змия, ала ето, тя е там. Какво ще направите? Не можете да слезете надолу, защото змията ще ви ухапе; не можете да се качите и нагоре, защото драконът ще ви отнесе. Висите между две опасности. Въпреки това може да се чувствате на сигурно, понеже въжето е здраво. Обаче не само вие се страхувате от дракона, една малка мишка също се е уплашила от него. И тя като вас се опитва да се скрие в кладенеца и влиза вътре по същия начин като вас – по въжето. Обаче където и да отиде мишката, тя веднага започва да гризе. Така че поглеждате надолу: „О, там има змия!”, поглеждате пак нагоре и виждате малката мишка, прояждаща вашето въже. От това ви става ясно какво бъдеще ви чака – ще избегнете дракона, но в крайна сметка ще паднете жертва на змията. Ала за щастие, съществува и друга посока – можете да се огледате наоколо. Не нагоре, не надолу, а околовръст. Едни пчели също се крият в кладенеца. Медът им е много сладък; посягате към него, облизвате пръст с думите: “Мееееееед!”… и край, понеже мишката е прегризала въжето.
Така че дори при опасност за живота е много трудно да се контролират сетивата и умът. Бягате от една опасност, натъквате се на друга, но ако има дори малък шанс да се наслаждавате – втурвате се към него. Затова един духовен човек следва да овладява сетивата и ума си. Защото животът е опасен и има само една фирма, на която всички ще станем клиенти – гробището.
Другата история е от живота на моя Гурумахарадж. Веднъж той трябвало да дойде тук, в София. Но преди да поеме на път, спрял за известно време в ашрама в Будапеща. След два дни трябвало да тръгне. И така, с един от духовните ми братя те отивали към колата. Разбирате, това се е случило при предишната политическа ситуация, когато на йога, проповядването и движението Харе Кришна не се гледаше с много добро око. Те отивали към колата и що да видят – колата била разбита и отворена. Внезапно Гурудев казал: „О, това не е шега работа”. Затова завили надясно – за да не бъде изложен ученикът на опасност. И като изпратил ученика обратно в ашрама, Гурудев се заел със ситуацията.
И така, първата случка показва колко трудно е да се контролираш. А втората ми доказа до каква степен е себеовладяна една духовна личност. Дори пред лицето на реална опасност той въобще не се уплаши, а незабавно намери решение, спасявайки ученика от риск и поемайки самият той удара.
Така че контролът на ума е жизнено важен, той е есенциален. Дори в мирни условия, какво да говорим за опасности. Защото трябва да решиш правилно, да вземеш най-доброто решение.
Какво ще стане, ако умът ни е наш приятел? Следващият стих ще ни каже: “За онзи, който е победил ума, Свръхдушата е вече постигната, защото е добил умиротворение. За такъв човек щастие и нещастие, жега и студ, чест и позор са едно и също”.[1]
Това означава, че можете да постигнете Бога ако умът ви е овладян. Защо? Защото притежавате това умиротворение. Затова трябва да проверим умиротворени ли сме или не. Ако има предизвикателство, можете да прецените докъде сте стигнали, каква е позицията ви. А вътрешният покой е сигурен знак за духовно извисяване. Най-добрият начин за постигане на такъв вътрешен покой ни е даден: всичко го има в святото име. Покой за начинаещите, истина за средно напредналите, и екстаз за по-горния клас. Всеки постига според способностите си. В Божието име се съдържа всичко, всички божествени енергии са вложени в светите имена. Така че умиротворение, щастие, чистота са непосредствените резултати от свързаността с Върховния. Ако ги искате, тогава следвайте съвета – бъдете свързани. А тази свързаност можем да постигнем по много красив начин възпявайки, зовейки: “Харе Кришна, Харе Кришна, Кришна Кришна, Харе Харе, Харе Рама, Харе Рама, Рама Рама, Харе Харе “. Самият Бог, Неговата любяща енергия и произтичащото от Тях щастие се съдържат в тази мантра.
(следва продължение)
[1] “Бхагавад Гита”, 6.7