Sharanagati

(продължава от предишния понеделник)

Ямуна: Махарадж, имам продължение на въпроса. От проповедническа гледна точка, как би могъл човек в такава ситуация да защити истината? Например, човекът отсреща възразява с думите: “Вяса дори не е бил личност, той е митичен обобщен образ.”

Тиртха Махарадж: О, много е лесно: “Може за теб да не е реална личност, но е съвсем реална за мен!”

Ямуна: Например, аз бих отвърнала, че толкова много книги са написани от реални хора, но нима това ги прави по-ценни? Но бихте ли ми дали някакви идеи какво от проповедническа гледна точка може да направи човек в такива ситуации, когато науката е в противоречие с някои аспекти на нашите писания?

Тиртха Махарадж: За дървото се съди по плодовете. Вярно е, че стотици и милиони хора пишат книги, но какъв е резултатът от тези книги? Настъпила ли е някаква промяна, някаква духовна промяна в живота на хората, които четат тези книги? У тези, които четат боговдъхновените книги – наистина, така се наричат и в християнството, „боговдъхновените книги” – промяна има, съществена промяна.

Така че това е едното: да се отсъжда според резултата. Второто е: “Ние приемаме, че вие имате различно виждане. Но моля вие също приемете, че и ние имаме различно виждане. Защото това е неутралният научен подход. Аз имам една версия, една гледна точка, ти имаш друга.” Проповедникът трябва да е информиран, добре информиран. Но не е необходимо да знаем всички подробности по всички въпроси, защото умът на човешките същества дъно няма. Те ще измислят въпроси до безкрай. Така че няма нищо лошо ако понякога се налага да кажем: “Не знам!” Защо?! Бог е този, който знае всичко. Обаче трябва да сме информирани.

Но сами виждате, че това тъй наречено проповядване обикновено е битка. Защото хората искат да докажат правотата на своето виждане над другия. Точно както религиите се бият заради принципите си: чий Господ е по-силен. И преди е било по-лесно да се отсъди, защото армиите се сражавали под знамената на различни богове и който спечели войната, неговият Бог е по-силен. Сега сме малко „по-културни” понякога, така че се сражаваме във философски дебати, стремейки се да докажем чия версия и чий Бог е по-силен.

Но има един добър съвет. Глупаците не спират да се карат и да спорят, докато мъдрите продължават със своята садхана. “Щом такова е твоето виждане, много хубаво! Обаче аз имам да свърша малко работа.” Защото аргументацията край няма.

При все това имаме още един шанс – да изчакаме другият да умре. Тогава той ще рухне: “О, сгрешил съм! Сега Вяса идва към мен като една личност, не като двадесет и осем.” Така че окончателният отговор е наш. Дебат има когато съществува вероятност да изгубя; когато няма вероятност да изгубя, няма и дебат.

Ямуна: Но обикновено човек спори когато има някаква надежда да победи.

Тиртха Махарадж: Това е безнадежден случай.

Ямуна: Защото, Махарадж, победата и загубата също са относителни. Например, Сократ е изгубил процеса пред атинския съд.

Тиртха Махарадж: Обаче всички говорят за Сократ, а не за съда. Така че…! Ако изгубиш, печелиш.

Ямуна: Ако изгубиш за славна цел.

Тиртха Махарадж: Разбира се! Ако изгубиш, печелиш. Губещият винаги печели.