Sharanagati

Какво е красотата? Не бива да питате какво е красотата, а КОЙ е красотата!

Търсенето на красотата е дълго търсене. А в този свят красотата се основава на конвенция, на договаряне. Споразумели сме се, че това е „красиво”, казали са ни, че това е „красиво”. Помислете! Обичайно считаме човешката форма за красива. Но ако си стоножка например, може да си речеш: „ами че тези човечета имат само по две крачета, толкова са грозни!” Същото е и помежду хората: ескимосът смята белия за грозен, за белия пък ескимосът е грозен. Но ако двамата видят едно цвете, и двамата ще рекат: „красиво е.” И все пак, в какво се състои красотата на цветето? В специфичната дължи на вълната на червения цвят?! Това също е конвенция, нещо приемливо за очите ни. Бихме могли да разширим въпроса: какво представлява вкусът? За нас ябълката има хубав вкус, но това е ограничено от биологията ни. За едно куче тя не би била вкусна.

Тъй че красотата в равнината на относителността е малко или много договореност. Съобразно телата си, съобразно своите обусловености, съобразно материалните възможности които притежаваме ние приемаме нещо за хубаво или вкусно. Това е един вид обуславяне. Ако имахме различни тела, различни неща бихме считали за хубави. Това означава, че в равнината на относителността красотата също е относителна. Пускате силна музика – за вас това е добре, но съседът ще се развика: „Спри този шум!” На материално ниво винаги съществува сблъсък между вкусове, идеи и т.н.

Всички търсим красота, няма съмнение, но когато ни дотегне материалната, относителната красота, нека сме достатъчно интелигентни да потърсим абсолютната красота.

Платон разсъждавал в три категории: доброто, истинното и красивото. Доброта, истина и красота. Това били основните принципи на неговата философия; на практика те не се различават от сат-чит-ананда. Защото ананда е красотата; екзистенциалният принцип, сат – това е доброто; а моралният принцип, чит, е истината. Тъй че битието е добро, това е основата, отправната точка – „съществуването е добро” или „доброто съществува”, може да се каже и по двата начина. Моралното качество на тази екзистенциална доброта е истината! Тя е интелектуалното заключение относно съществуването. И цялата тази картина би трябвало да е красива.

Затова трябва да търсим абсолютната красота, не относителната. А абсолютната красота се открива в божествената равнина. Защото ние вярваме, че абсолютното битие е добро И красиво. Затова и нашите писания дават КРАСИВИ описания на духовното небе. Не просто теоретични, не просто празни, не просто величествени, но красиви. Затова и Кришна бива описван като пастирче, защото това е по-чаровно, по-красиво от някакъв величествен аспект на Бога. Величието и възвишеността на Бога изискват от нас уважително отношение. Но Кришна приканва към нежно, любящо отношение от страна на преданите си.

Какво обаче се случва в живота ни? Къде с красотата, къде е любовта ни? Ако все още са в относителната равнина – недейте да ги пропилявате!