Archives

Calendar

December 2021
M T W T F S S
« Nov    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




waiting

 (от лекция на Свами Тиртха, 22.08.2016 вечер, Лудащо)

(продължава от предишния петък) 

„Най-висшата истина е реалност, различна от илюзията, за благото на всички.”[1]

Ако сте стъпили с двата крака в материалния свят, ще кажете: „Духовното послание е нереално.” Ако и двата ви крака са стъпили в божествената сфера, ще речете: „Материалното послание е нереално”. Тези случаи са ясни. Проблемът е ако единият ви крак е тук, а другият там. Тогава не знаете кое е реално и кое нереално. Така че изберете страна. От коя страна искате да застанете – тук или там? Тогава ще виждате реалността и илюзията по-точно. Разбира се, ако стоите тук, въпреки всичко вашата „реалност” ще е съвсем нереална, а пък “нереалното” ще бъде истинско. Но ако и двата ви крака са оттатък, това, което считате за реално, ще бъде съвсем реално, а което считате за нереално, ще е съвсем нереално. Затова се нуждаем от посланието на онези, които се намират от оттатъшната страна. Защото те предават божествения завет и го превеждат на нашия език, за нашето разбиране.

И така, божествената истина е различна от илюзията за благото на всички. Опитваме се да надникнем в тази божествена реалност, да си откраднем един поглед към нея. Защо откраднат поглед? Защото е по-интересно, по-пленително. Онова, което е леснодостъпно, обикновено не го ценим достатъчно. Но ако трябва да си откраднем поглед към божествената реалност, тогава сме готови да се стремим към нея.

Понякога не можем да преценим кое е истинско и кое фалшиво. Но тук получаваме насърчение, че тази разлика е ясна. Единствено трябва да следваме процеса и ще разберем.

Как продължава текстът? „Тази истина изкоренява тристранните страдания.” На изток хората казват: „Животът е страдание. Животът е мизерия.” При все това се усмихват. Тук, на запад, си мислим, надяваме се, че животът е веселие, а пък сме с кисели лица. Нещо не е наред. И така, да се изкоренят страданията на материалното битие не е лесно. И трябва да призная, в началото си мислех, че преданите са избавени от материални страдания. Обаче изглежда не сме. Ние също сме изложени на практическите реалности в този материален живот. Въпреки всичко имаме надеждата, че някой ни очаква накрая.

След това: „Този прекрасен „Бхагаватам”, съставен от великия мъдрец Вясадева в неговата зрялост, е достатъчен сам по себе си за осъзнаване на Бога. Каква е нуждата от други писания?”. Тази книга „Бхагаватам” е била съставена и предадена от един жив бхагават. Вясадева е идеалният гуру. Защо? Защото притежава божествено познание и божествена реализация. В неговата зрялост – това означава, че преди е бил почти изцяло боговдъхновен, но в зрелостта си е напълно боговдъхновен. Същото трябва да се случи и с нас – трябва да постигнете високо ниво на осъзнаване. Но когато постигнете пълна реализация, тогава ще сте напълно боговдъхновени, тогава ще сте в своята зрялост. Това отнема дълго време. Както в материалния живот – да ви приемат за пораснал човек отнема години, дълги години на подготовка и идване на себе си; и в духовния живот процесът на просветление е същият. И каква е благословията на този „Бхагаватам”? Че той сам по себе си е достатъчен за пълна реализация на Върховния. Затова е казано: „Каква полза от други писания?” Защото тук можете да получите основната информация за Всевишния, както и съществената информация. Можете да научите за Него като за Върховния Господ на вселената, а можете да научите за Него и като за господаря на сърцата. А именно това е съществената информация.

„Когато някой с внимание и покорство слуша посланието на „Бхагаватам”, чрез тази култура на познанието Върховният Бог се установява в сърцето му.”

Колко милиони пъти сме чували, че Господ присъства в сърцата? Ала доколко сме осъзнали този простичък факт? Откраднат поглед, откраднат поглед в сърцата. За да прозрем Божието присъствие там. Това е, което се стремим да постигнем. Един откраднат поглед – не е много, но е достатъчно. Ако се случи е достатъчно.

Затова трябва грижливо и смирено да обърнем внимание на това послание. Такъв е пътят на предаността. Ако имаме щастието да съсредоточим вниманието си в такова настроение, по такъв начин, тогава определено ще бъдем благословени с различни прозрения. Това е умението за изучаване на „Бхагаватам” – почит и медитация.

Пожелавам ни успех в общите ни усилия. Ала не само това, защото нашите усилия, дори да обединим сили, са много ограничени. Но се моля за божествените благословии, които могат да прехвърлят мост над човешките ограничения и недостатъци. Защото което е невъзможно за нас е с лекота възможно за Него.

 

[1] „Шримад Бхагаватам” 1.1.2



Leave a Reply