Sharanagati
Collected words from talks of Swami Tirtha(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, София)
Кришна наистина е колоритна личност. Той има множество различни аспекти, множество различни занимания. Понякога на хората им е много трудно да си представят: „Какво ще стане като постигна освобождение? Бог Отец седи на трон, ангелите свирят на тромпети. Но аз какво да правя там?” В сравнение с това толкова общо разбиране, по имената Му можете да си представите колко много различни видове занимания има Кришна. Това отново зависи от нивото ни на съзнание. Ние си мислим, че настоящите ни заетости са толкова истински. Нямаме и идея какво е истинският живот, защото мислим, че това е истинският живот. Ала истинският живот и истинската заетост започват оттатък. Там е истинският живот; това тук е оцеляване. А ние считаме това оцеляване за толкова скъпоценно и истинско. Без съмнение, то има известна реалност, дори материалната сфера съществува в относителен смисъл. Но духовното съществуване е съвсем различно. Тук животът се основава на недостиг или нужда; там животът се основава на изобилие. Затова тук ние все трябва да търсим нещо, все трябва да постигаме нещо или да съхраняваме нещо. Оттатък всички тези различни заетости не са необходими. Там нашето основно занимание е споделянето – как да раздаваме каквото имаме, как да преумножаваме служенето към божественото битие.
За да научим това и да наблягаме на него все повече и повече в разбирането си, продължаваме нашето четене от книгата на Шрила Шридхара Махарадж. Завършихме с: „Нищо не може да бъде пожертвано”. Тоест, и абсолютното, и относителното ниво трябва да бъдат взети предвид и никое не бива да бъде пожертвано.
„И едно нещо трябва винаги да имаме предвид – че не можем да изследваме цялото това фино и висше познание като субективни изследователи. По-скоро според степента на нашата шаранагати, на нашата отдаденост, Истината ще се спусне в ниското при нас и Той ще ни се разкрие. Нека винаги да помним това; иначе в нас възниква своего рода дух на подражание. Познанието за по-висшата сфера не е във властта на интелекта и да се мисли по такъв начин е много опасно. Интелектуализмът е пагубен; той ще ни накара да си въобразяваме, че сме „уловили Безкрайния”. Това би било пренебрежение към безграничните характеристики, към необятния аспект на Бога. Той е Адхокшаджа, отвъд разбирането на академичните изследвания.”[1]
Тук можете да видите огромната промяна в целия метод на търсенето ни. В този материален свят всички сме научени да използваме ума си, за да разберем нещо. Учи, изследвай, анализирай и тогава ще знаеш. Това малко или повече има известна власт над нещата, намиращи се под нашето съзнание, които можем да наблюдаваме. Но за нещо, което е по-висше, което е над настоящето ни ниво на съзнание, това изобщо не е добър метод. Както споменах, ако вземете пясък в юмрука си и се опитате да го задържите, колкото повече го стискате, той толкова повече ще се изплъзва от дланта ви. По същия начин, ако използваме повече интелектуална сила, за да се опитаме да разберем, да проумеем върховната реалност, тя ще ни убягва. Казано е, ако искате да уловите Шримати Радхарани, Тя ще избяга. И колкото повече се стараете да Я уловите, толкова по-надалеч ще бяга. Така че не това е методът. Трябва да правим разлика между физичната наука и метафизичната наука. Темата и методиката на физичната наука се отнасят до тази равнина. А метафизичната наука има различна методология и различна тема, различна цел, което изследва. Затова препоръката е: не прилагайте единия метод спрямо другата тема. Това означава: не прилагайте изследователските си сили спрямо Бога и не влагайте вярата си в материята, защото методът няма да работи. По отношение на материалните неща, мислите, разбирането, науката са нещо добро, то ще помогне до известна степен. Ала спрямо божествените теми нека прилагаме метода на вярата.
Ние сме ограничени, но Абсолютната Истина не е ограничена. Дори нашите мънички способности за разбиране не са ограничение за Него. Кришна може да ни покаже всичките си различни черти; дори и да сме слепи, Той може да ни се разкрие. А даже да имаме хиляди очи, Той може да се скрие от нас. Всички права са запазени за Него. Абсолютната Истина съществува, и Той е способен да ни се разкрие.
(следва продължение)
1. „Златната стълба” Гл.2 “Хармонизиране на напътствията от по-висшата област”, от Шрила Шридхара Махарадж