Sharanagati
Collected words from talks of Swami TirthaПонякога ние се боим да говорим за раса. Разбира се, не бива да забравяме, че първата стъпка в осъзнаването на Бога или на който и да е духовен път, е да контролираме себе си. И чрез този контрол можем да стигнем до по-високо ниво на щастие. Съгласни ли сте, че всички живи същества търсят щастие? Това е много основен принцип в живота: щом живеете, искате да сте щастливи, дори и в материалното обкръжение. Искате да се наслаждавате на щастие в света на страданието и скръбта; искате да се радвате на свобода в своята клетка; искате да вкусите вечността в земята на смъртта. Щастието… тъй като то е естествено състояние на душата, съвсем естествено е да търсим удовлетворение и щастие. Но трябва да сме достатъчно интелигентни къде да го намерим. Ако търсим щастието си в калта, това е за свинете и прасетата. Но като човешки същества вие трябва да търсите щастието на друго ниво. При все това, дори човешката форма на живот е голям капан, защото е специално предназначена за наслаждение на сетивата. Това е раджас номер едно, човешката форма на съществуване е пълна раджас. Животинската форма е тамас, човешката форма е раджас, а нивото на полубоговете е саттва. Много е трудно да се признае тази ситуация: че аз, като човешко същество, се намирам основно под въздействието на раджас, въпреки че е съвсем очевидно, че действам само за свое удовлетворение. Единственият импулс, който може да ме помръдне, е да получа нещо. Ако сте на съвсем елементарно ниво на човешко съществуване, ще действате единствено за собственото си удовлетворение. О, не, извинете, ако сте на съвсем елементарно ниво, изобщо не действате, няма никакъв импулс. Пълен мрак, никаква заетост с нищо. Ако сте малко повече човеци, тогава преследвате своите цели. А когато сте още по-излъскано животно, тогава ще работите, така да се каже, за удовлетворението на другите, но всъщност искате самите вие да се наслаждавате. Искате да се радвате на щастието, което получавате в замяна, като отплата.
Така че раса е съществена. Без раса не може да се живее, това е основният принцип в живота. Дори йогите търсят раса, искат да се наслаждават на по-висш тип щастие. В това отношение отново трябва да станем свръхчовешки същества, да не се влияем от нормалните – така наречените нормални – човешки обстоятелства. Стъпете извън своите ограничения. Това е истинският дълг в човешкия живот – да се надмогнат границите на човешкото съществуване.
Като духовно практикуващи, вие също търсите своето щастие. А откъде идва щастието на предания? То не идва от грубите материални неща, от елементарните теми за наслаждение, такива като жени или мъже, или притежаване на нещо, но чувствата на ваишнавите са по-пречистени. Тяхното щастие би трябвало да дойде от едно красиво приношение сутринта, от един хубав бхаджан, в който душата полита, или от божествената атмосфера на садху-санга. Когато се съберем с бхактите, дори сетивните възприятия са толкова специални. Много деликатен вкус, много деликатен аромат, много хубави хора, много хубава атмосфера. Изключително специално! Веднъж един преданоотдаден ми разказа как за първи път присъствал на арати. Каза, че едва не изгубил свяст от красотата. Завесата се вдигнала, муртите се появили, ароматните пръчици горели и той почти припаднал. Това е истинската философия – да се оставиш да бъдеш удивен! Да виждаш красотата на нещата. По-късно, след няколко години, това ще се превърне в рутина за вас: “О, отново е шест часа, трябва да отивам да предлагам инсенс.“ Кое се е променило? Не инсенсът, не Кришна са се променили. Вашият вкус се е променил.
Затова този вкус, тази раса е нещо много важно. Раса идва от култивирането. Ако не я развивате, няма да я усещате. Чрез култивиране можем да достигнем до все по-фини и по-фини чувства в раса.