Sharanagati

Не забравяйте: целта e средството и средството е целта. Каква е целта на бхакти? Да постигнем любов към Бога. А какъв е процесът, какъв е начинът да се постигне любов? Преданото служене. Развиването на божествена любов. Тъй че каквото практикувате тук в момента е просто репетиция за великото представление в духовното небе. Какво правим тук? Малко пуджа, малко бхаджан, готвим, нижем гирлянди, разговаряме за Кришна, възхваляваме Го… Всичките ни дейности тук трябва да са същите като там. Без разлика. И ако наистина сте на такова ниво, ще постигнете своята изначална, органически присъща позиция.

Каква е дефиницията за освобождение в „Бхагаватам”? В „Шримад Бхагаватам” е дадено много прецизно определение. Казва се, че освобождение означава да постигнеш своята изначална, органически присъща, духовна позиция. Това е освобождение! А изначалната позиция на душата е частичка от енергията на Всевишния и Негов вечен слуга. “Дживера сварупа хая-кришнера нитя-даса кришнера татастха-шакти бхедабхеда-пракаша [1]. Това означава, че изначалната позиция на джива, душата, е вечен слуга на Кришна. „Kришнера татастха-шакти” – душата принадлежи към татастха-шакти, междинната енергия; “бхедабхеда-пракаша” – едновременно различна и еднаква с Върховния. Значи когато постигнете освобождение – да сте способни да действате тук по начина, по който бихте действали в духовното небе – тогава ще се прояви естествената красота и присъщото блаженство на душата ви. И няма да има повече страдания за предания. Тази част всеки я харесва: “О, повече няма да страдам! Това е хубаво!”, но съществува и другата част – предварителната квалификация – че трябва да действате на духовното, на изначалното ниво. Как инак бихте могли да се радвате на това блаженство?

Мисля можем да се съгласим, че процесът на бхакти не е за себеизтезание. Той не е за мазохисти: “О, така се наслаждавам на своето страдание! Привързан съм към духовните си страдания, затова ги и развивам!” Защото всъщност това е вярно – понякога сме привързани към лошите си страни – не само към лошите си навици, но към страданията си. Лошите навици са досущ като стари приятели. Започнеш ли да ставаш преданоотдаден усещаш, че: ”О, всичко и всички ме напускат, сам съм. Единствената ми компания са лошите ми навици. Те не ме изоставят. Много са привързани към мен. И аз също съм привързан към тях.”

Привързаността винаги е неправилна – материалната привързаност. Ще ви донесе много проблеми. Изоставете привързаностите. Тогава ще сте свободни. Хората имат само два крака. Но птиците имат две криле! Ако се откажете от привързаността към краката си, ще можете да разперите своите криле. А полетите ли нагоре в необятния простор, неограничавани от нозете си, пространството пред взора ви ще се разшири. Недейте да си мислите, че имате само нозе. Повярвайте, че имате и криле. Че можете да летите над трудностите. Това е възможно. Ограничават ви единствено умът и тялото ви. Но душата ви е вечно свободна. Това е целта – да достигнем равнината на свободата. Волният поток на божествената любов.

Вместо това ние тънем в калта на материалната привързаност. Как се лети цял в кал? Невъзможно е. Обаче ако някой протегне ръка за помощ към калната баня, която взимате и каже: “Хайде, ела с мен!” вие отвръщате: “Не, толкова съм щастлив тук! Така ми е добре, изпитвам такива дълбоки чувства. Харесва си ми тук. Харесва си ми моята кал. Не ме закачай!” Ала той въпреки това казва: „Ела, ела…” Поемете тази протегната длан. Кришна се стреми да пресуши вашата кал. Тогава тя ще се втвърди и ще можете да вървите отгоре й.

И така, гуру може да се превърне в мост над вашата кал. Това е жертвата на духовния учител. Той ще ви дари с царски път към духовното небе.

[1] „Чайтаня Чаритамрита”, Мадхя, 20.108