Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 09.05.2018, София)

Анартха е нещо, което ви пречи да постигнете целта си. Защото артха е не само „нещо ценно“, но означава също и „цел, намерение“. Така че ан-артха ви възпрепятства да постигнете целите си, идеалите си. Да го кажем съвсем просто, това се нарича „нежелани черти на характера“. Мисля, че всички познаваме много такива, имаме добро, отдавнашно приятелство с тези лоши черти. И дейната част на духовния живот е да се избавим от тези анартхи, от всички тези наши лоши страни. Това е тежката работа в духовния живот – трябва да следваме правила и препоръки, да избягваме други занимания, мотивирани от различни фактори. Често пъти това се споменава като „периода на опитомяване на дивото животно“. Но как да го осъществим по най-добрия начин? Казват, че най-добрият начин не е чрез негативен процес на отхвърляне, а по-скоро чрез позитивно култивиране. И така, най-добрият път да се отървем от анартхите си, или нашите не толкова ценни характерни черти, е като практикуваме артхи. Артха е нещо стойностно, добродетелно. Това е ценностна система. То е, което се стремим да утвърдим в живота си – имаме дадени ценности и искаме да живеем според тях.

Тази тема за артха и анартха е включена в един много значим стих, касаещ духовния напредък; той идва от „Бхакти Расамрита Синдху“[1] и цялостно описва пълния обхват на развитието в духа.

Адау шраддха – така започва – „първа е вярата”. Вярата, или по-точно казано началното желание за духовно усъвършенстване, желанието за себереализация. Виждате, че вярата не е някакво вярване. Не, тя е много прецизно прицелване на духовните ви усилия – желание, първоначално желание за духовно себеосъществяване.

Татах садху-санга – следващото е „общуване със свети люде”. Сат-санга или садху-санга, това е съприкосновение с истината. Сат-санга – да се докосваш до истината. И се казва, че ако си свързан със свети хора, можеш в голяма степен да усъвършенстваш живота си. Лава-матра садху-санге сарва сиддхи хой[2] – дори мъничко време да прекараш, общувайки със светци, можеш да постигнеш цялото съвършенство. А един специален тип садху-санга е когато се посветим да следваме определен светец. Така че истинска садху-санга означава да си посветен ученик на духовен учител – това е много задълбочена форма на садху-санга. Добре, то понякога се случва, друг път не. Но всъщност, животът ви в семейството също е садху-санга. Кришна ви е изправил някои садху, някои души, за да общувате с тях по духовен начин – това е сат-санга, садху-санга. Всичко зависи от нашето виждане. Ако гледаме на всички като на предани, тогава който и да влезе в досег с нас, ние сме в садху-санга. Но най-общо можем да кажем, че садху-санга се фокусира върху духовното развитие.

Адау шраддха, татах садху-санга, тха бхаджана-крия – тогава започвате своя бхаджан. И бхаджан не е само пеене на духовни песни, бхаджан е начинът, по който обожавате. Каквато и практика да извършвате, тя трябва да е бхаджан – обожание на Всевишния. Така че това е една много красива поредица. Първо влагаме някакво доверие, някаква вяра, след това се стремим да си намерим добра компания, и след това започваме своята практика.

(следва продължение)

[1] „Бхакти Расамрита Синдху“ 1.4.15-16

[2] „Чайтаня Чаритамрита“, Мадхя 22.54