Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




Goloka Vrindavana
Въпрос на Кришна Прия: Имам въпрос свързан със „завръщането у дома”. Чудя се дали има действително друго място, където трябва да отидем или то отново е в този свят, обаче с различно съзнание, защото получавам такива отговори – че е тук, но с различно съзнание. И това въобще не ми помага като идея.
Тиртха Махарадж: От кого си получила такива отговори?
Кришна Прия: От разни бхакти.
Тиртха Махарадж: Кои са тези разни бхакти?
Кришна Прия: Не мога да кажа.
Тиртха Махарадж: Тогава аз не мога да отговоря.
Кришна Прия: Ако това не е верният отговор, не искам да ги злепоставям, издавайки имената им.
Тиртха Махарадж: Значи искаш да гният в илюзия?
Кришна Прия: Не, нали те също ще чуят отговора!
Тиртха Махарадж: Виждам, че можеш да се бориш за правата си. Умееш да защитаваш позициите си, което е хубаво. Но отговорът е „да” и „не”. Защото Голока Вриндавана е Голока Вриндавана. Това е място. Същевременно обаче Гокула Вриндавана не е просто място за посещение, а ниво на съзнание. Ако си на това ниво на съзнание, накъдето и да погледнеш, виждаш Кришна, Неговите забавления, Неговите бхакти, Неговата лила (игра). Ала независимо от личната ти реализация и личното ти съзнание на това всекидневно ниво, съществува конкретно място, което е небесното царство на върховната Божествена Двойка.
Кришна Прия: Слава Богу! Въпросът ми е провокиран от това, че в България неотдавна имаше случаи на много брутално и жестоко отношение към животни и за мен принципно е много трудно да разбера и приема това. Може би затова мечтая за някакъв напълно различен свят.
Тиртха Махарадж: Какво да говорим за жестокост към животните, ние сме жестоки един към друг! Не е ли така?
Кришна Прия: Да, но има много голям контраст между това, че човекът е толкова силен, а това мъничко животно е толкова слабо, и въпреки това такава невероятна жестокост.
Тиртха Махарадж: Е, понякога става обратното – напада те някакъв мъничък вирус и едно такова дребно нещо може да повали голям и силен човек. Борбата за съществуване винаги тече, не се изненадвай. Но ако има някаква изключителна, ненормална жестокост, това разбира се е грях. За един тигър да убие антилопа не е грях, за него това е диета. Но ако ние вършим грешки, опитвайки се да се прикрием зад диета, инстинкти или каквото и да било, това е грях.
Живеем в свят на действия и последици, нали? Щом действаш, ще получиш и реакцията. Това изглежда и звучи съвсем елементарно. “Ох, искам да слушам нектарните теми за раса”. Но ако не сте разбрали това действие-последица, каква полза да говорим за нещо по-висше? Да обсъждаме възвишени неща, а междувременно да си продължаваме със същите стари жестоки принципи и практики е безполезно. Най-накрая трябва да започне промяната на съзнанието! Ако сте същите груби хора, облечени в дхоти и сари, тогава къде е промяната? Поне преди си измъчвал хората навън, а сега изтезаваш отдадените. Още по-лошо е дори! Това не е промяна. Смяната на дрехата не е смяна на съзнанието. Трябва да променим съзнанието си, настройката си, виждането си, действията си. Манаса дехо гехо, всичко трябва да посветим на Бога. Нека зависим от Него, не от собствените си сили. И ако имаме този фин поглед, ще виждаме чудните Му дела навред.
(следва продължение)


Leave a Reply