Sharanagati

Как да бъдем свързани с Всевишния – това е логичен въпрос. Но Кришна в „Гита” постъпва като много добър учител, защото поставя изключително висока цел, обаче обяснява и постепенния процес как да бъде постигната. Той казва – и това е едно прекрасно описание как да виждаме Бога навред:

“О сине на Кунти, Аз съм вкусът на водата, светлината на слънцето и луната, сричката ом във ведическите мантри, Аз съм звукът в етера и талантът у човека.”[1]

Бихме могли да говорим за този стих минимум една седмица. Защото това са различните страни на въпроса как да виждаме Бог навсякъде. Той започва: Аз съм вкусът на водата.” Санскритът гласи: “расо ‘хам” и след това идва “апсу каунтея” –  “Аз съм раса, аз съм вкусът… на водата.”  Аз съм раса, Аз съм есенцията, Аз съм вкусът на всичко. Всеки тича след хубавия вкус. Затова и аз идвам тичайки в София. Ние търсим добрия вкус. Шрила Прабхупада обичал да казва, че ако в сладкарските магазини използваха гхи, нямаше да им трябват никакви реклами. То придава много необикновен и фин вкус. Ако дадете на хората най-добрия вкус, те ще дойдат тичайки. Не се налага да промивате мозъка им с реклами. Вкусът сам ще ги удовлетвори и прикани. А тук Кришна казва: „Аз съм вкусът.”

Не е ли прекрасно? Нима трябва да четем каквото и да било повече от тази „Гита”? Аз съм вкусът – край! Кришна можеше просто да спре дотук и цялата война на Курукшетра просто да не се бе случила. Ако Арджуна беше разбрал всичко на мига, цялото повествование на „Махабхарата” щеше да приключи. Обаче Кришна искал да избегне този проблем в историята, затова казал: “Аз съм вкусът… на водата”, за да не припадне Арджуна веднага на място.

“Аз съм вкусът на водата” – а водата е много специален елемент. Течна, прозрачна, без мирис и без вкус. Пък Кришна казва: „Аз съм вкусът.” И какво сега: водата има ли вкус или няма вкус? Тя има много приятен вкус. Ако не го усещате – това е истинската вода! Когато разпознаете: хей, тази вода има някакъв вкус, тогава нещо не е наред. И така, Кришна се крие като вкус във водата. Не можете да го разпознаете, Той е толкова скрит, ала е там – Той е онзи незнаен, непознаваем вкус на водата.

Цвети: Но когато си жаден водата е вкусна.

Тиртха Махарадж: Да! И каква вода пием – нима черноморска вода? Не, ние пием сладка вода, нали?! Водата е сладка! Тя сладка ли е наистина – не е сладка! Въпреки това ние казваме, че това е сладка вода. Питейната вода наричаме сладка вода, нали? Така че до какъв извод стигаме – че Кришна е сладък! Онзи скрит вкус на водата е сладък, Кришна е много сладък. “Аз съм вкусът на водата.”

Колко пъти сте опитвали вода в живота си – безбройно много! А колко пъти сте си спомнили: “О! Това е вкусът, това е Бог, това е Той.” Затова, едно смирено предложение към вас, за да бъдете винаги свързани е, когато и в живота си да вкусите вода, да не забравяте: “Това е Той.” Това е Той – този скрит, непознаваем, сладък вкус – това е Кришна.

И само си помислете, ако въведението, първият урок, е толкова пленителен и този вкус е толкова сладък, каква ли пък ще е следдипломната квалификация в Бхакти?!