Sharanagati

Кой стих да вземем от втория блок на „Бхагавад Гита”? Можете да подберете множество много важни стихове от втория блок от шест глави. Тук откриваме четирите основни стиха на „Гита”-  чатур-шлоките, Десета Глава, стихове 8-11.

Обаче тук има и някои подвеждащи стихове. В Седма Глава Кришна започва да описва Своята слава. Той казва: “Аз съм. Аз съм това, Аз съм онова, Аз съм Слънцето, Аз съм Луната, Аз съм Хималаите, Аз съм Ведите.” Той казва и: “Аз съм способността у човека.” Това е много важно! Способностите, които имате – това е божественото присъствие. Онова, което ни прави хора – то е божествен дар, то е Кришна. “Аз съм човешкото качество, Аз съм способността у човека.” Това е нещо велико! Затова действията ни, мислите ни, животът ни трябва да изразяват тази истина: “Да, аз отразявам божествената реалност в делата си.”

Но в този списък Кришна споменава и че “Аз съм вкусът на водата.”[1] Тук санскритът е много важен. Защото Той казва: расо ‘хам… апсу каунтея. Най-напред Той казва: “Аз съм раса, Аз съм вкусът… на водата.” Онзи ден говорихме, че „Гита” е изречена от Васудева-Кришна, общоприетия Върховен Бог, който наставлява Своя добър приятел и слуга Арджуна по много официален начин. Но тук, в този стих, Той се самозабравя. Той казва: “Аз съм раса, Аз съм вкусът.” Забравя за Своята божествена, върховна позиция и казва: “Аз съм вкусът, Аз съм онзи по-висш вкус, който търсите.” Обаче, знаете, когато един учител допусне така да се каже „грешка” или обърка думата, той се стреми да се поправи, да компенсира пропуска. А не забравяйте, че Арджуна се намира в много труден момент, предстои война – не му е времето твърде много да се обсъжда раса. Кришна трябва да напътства Арджуна: „Изпълни дълга си!” При все това Той забравя за официалната си позиция и издава истинската си същност: „Аз съм раса.” Ала след това внезапно осъзнава: “О, чакай малко, сега не е време за разговори върху раса!” Затова добавя: “Аз съм вкусът… на водата, Арджуна, на водата.” Виждате ли, ако можем да откриваме тези специални моменти, когато Кришна просто се разкрива, а след това се връща към официалната си роля, мисля, че това е много важно.

Тук, в този блок, Той също казва: “Аз съм удовлетворен ако ми дадете малко вода, някое цвете, някое листо.”[2] И сега вие сте вдъхновени: “О, каква икономична религия! Мога да удовлетворя Бога с мъничко вода – мога да си го позволя, не е кой знае какво. Малко вода, малко плодове и Той ще е доволен – а тогава и аз ще съм доволен! Това е добра сделка.” Но моля ви, вижте и следващия стих. Защото там Кришна добавя: “Добре, Аз съм доволен и с малко вода, но моля дайте ми и всичко друго, което имате. Каквото и да притежавате, каквото и да желаете, каквото и да харесвате – всичко просто дайте на Мен.” Виждате ли, това е кукичката. Внимавайте с този Кришна. Той най-напред ви омайва: “На Мен ми стигат мъничко плодове и вода,” а сетне казва: “И всичко останало. Всичко е включено.” Такъв е Той, какво да се прави?

Въпрос: Махарадж, чувал съм, че Радхика е скрита някъде в „Гита”. Вярно ли е?

Тиртха Махарадж: Можете да откриете Радхика в „Гита” в сърцето на своя духовен учител. Там ще Я намерите. Ето къде се крие Тя. В „Гита”, извън „Гита”, в това писание, в онова писание – това е само второстепенно. Най-важното е сърцето на чистия предан.

Но в един смисъл вие сте прав – дори докато Кришна дава наставления на Арджуна преди боя, Той мисли за Радхика. Тя е в ума Му. Затова Той от време на време се издава и се самозабравя.

[1] Бхагавад Гита 7.8

[2] Бхагавад Гита 9.26