Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2017 сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос на Павитра: Гурудев, когато попитах коя е първата стъпка в духовния живот, ти каза, че е вкусът. Откъде идва този първоначален вкус? Имаме ли го, когато идваме тук? Или по някакъв начин го развиваме? Кой е притежателят на този вкус?

Свами Тиртха: Махапрабху. И Той безразсъдно раздава този вкус! Не пресмята: „Дали ще ми свърши запасът или не”. Наистина е така! Защото екстатичният любовен мистицизъм не е бил развит с такъв интензитет преди Него. Затова можем да кажем, че Неговият принос към разбирането за религия най-общо казано е изключителен.

Този изначален вкус разбира се присъства в духовната сфера. Тя е направена от раса. Там е царството на раса. И тази ананда капка по капка прониква в сърцето на предания. Как е казано? Голокера према-дхана харинама-санкиртана[1] – према, божествената любов от Голока, присъства в харинам. Така че това е пътят да възстановим връзката си с онова прекрасно ниво на реалност.

В края на краищата трябва да се замислим кой притежава изначалната раса, ади-раса? Да го кажем по-простичко: кой е най-щастлив в цялото битие?

Хаягрива: Шримати Радхарани?

Свами Тиртха: Хей! Много си бърз. Можем да си мислим, че Бог е най-щастливият. Понеже Той е най-най-най – значи трябва да е и най-щастливият. Но всъщност от Него някой извлича нектара и му се наслаждава – и това е, както ти каза, Неговата любовна енергия, олицетворената Любов.

Но от определението за предано служене: „действам под напътствие и се стремя да го правя по най-добрия начин,” мисля, че стигнахме твърде далеч.

(следва продължение)

[1] Стих от песен на Нароттам дас Тхакур